Пресата се виждаше в светлината на догарящите пламъчета. Ледените парченца цвърчаха по нея.
— Може ли да се поправи? — подхвърли през рамо на Добровръх.
— Безнадеждно е. Рамката може и да послужи за нещо. Ще съберем каквото е останало.
— Виж, много съжалявам…
— Вината не е твоя. — Джуджето подритна димяща кутия. — Но положението си има и добрата страна… Още дължим доста пари на Хари Краля.
— Не ми напомняй…
— Няма нужда. Той ще напомни и на двама ни.
Уилям уви куртката около ръката си и избута парче от покрива.
— Бюрата са здрави!
— При пожар има и нелепи случки — унило му рече Добровръх. — Пък и както беше паднало тенекето, опазило ги е от огъня.
— Исках да кажа, че са обгорели, но може да се работи на тях!
— О, чудесно, значи сме си вързали гащите — по-мрачно отвърна джуджето. — За кога искаш следващия брой?
— Ето го и пирона, а някои листчета дори не са почернели!
— Какви неочаквани съкровища ни поднася животът! — отбеляза Добровръх. — Госпожице, май е по-добре вие да не газите из жаравата!
Захариса подбираше къде да стъпи в димящите развалини.
— Тук работя — възрази тя. — Ще успеете ли да поправите пресата?
— Не! Край с тази преса! Вече е старо желязо! Нямаме нито преса, нито набор, нито нищо! Вие двамата не ме ли чувате?
— Ами добре, значи трябва да се сдобием с друга преса — невъзмутимо сподели извода си Захариса.
— Дори ако е втора употреба, ще ни искат хиляда долара! — разгорещи се джуджето. — Дотук бяхме. Нищичко не ни остана!
— Имам малко спестявания. — Момичето избута отломките от плота на бюрото си. — Вероятно ще стигнат за някоя малка ръчна преса, за да започнем.
— Вече съм натрупал дългове — подхвана и Уилям, — но навярно ще успея да затъна с още няколкостотин долара.
— Според теб ще можем ли да си вършим работата тук, ако опънем платнище вместо покрив, или трябва да се преместим?
— Не искам да се местя. За няколко дни ще оправим всичко тук.
Джуджето сви пръстите си като фуния и кресна:
— Ехо-о-о! Обажда се здравият разум. Нямаме пари.
— Само че тук няма много място да се разгърнем — скептично се огледа Захариса.
— Накъде ще се разгръщаме?
— Към списанията. — Суграшицата се оплиташе в косата на момичето. Джуджетата се пръснаха наоколо в безнадежден опит да намерят нещо ценно. — Да, знам, че вестникът е особено важен, но пресата бездейства често. Освен това… убедена съм, че има пазар за нещо като… ами списание за дами…
— Пресата бездействала… — изсумтя Добровръх. — И занапред ще е все така.
— И какво ще има в списанието? — попита Уилям, без изобщо да слуша джуджето.
— О… Например мода. Снимки на жени с нови дрехи. Плетива. Такива неща. Само не ми казвай, че е прекалено скучно. Ще се купува.
— Дрехи? Плетива?
— Хората се интересуват и от това.
— Идеята не ми допада много — призна Уилям. — Остава да кажеш, че може би ще издаваме и списание само за мъже.
— Защо не? Ти какво би поместил в такова списание?
— О, не знам. Разни материали за питиета. И снимки на жени, които не носят… Както и да е. Бихме имали нужда от още хора, които да пишат за списанията.
— Извинете… — обади се Добровръх.
— Мнозина ще се справят добре с писането за такива издания — заяви Захариса. — Ако беше толкова трудно, и ние нямаше нищо да постигнем.
— Е, права си.
— И друго списание би се продавало успешно… — продължи момичето.
Зад нея се срути част от пресата.
— Ей, ей! Знам, че си отварям и затварям устата — настояваше джуджето. — Но дали издавам някакви звуци?
— Котки — изтърси Захариса. — Много хора обичат котките. Снимки на котки. Истории за котки. Обмислих го. Може да се нарича… „Всичко за котките“.
— И ще го издаваме заедно с „Всичко за жените“ и „Всичко за мъжете“? И „Всичко за плетенето“? И „Всичко за кекса“?
— Чудех се дали заглавието да не е „Домашен компаньон за дами“, но и твоето предложение звучи добре, признавам. Трябва да чуеш още нещо. В града има много джуджета. Бихме могли да издаваме списание за тях. Тоест… Какво носи модерното джудже през този сезон?
— Плетена ризница и кожа — озадачено отвърна Добровръх. — Но какво говориш?! През всички сезони пак си е плетена ризница и кожа!
Захариса остана глуха за думите на джуджето. Добровръх осъзна, че тези двамата са в някакъв свой свят, който никъде не се допираше до истинския.
— Струва ми се обаче, че малко ще захабим думите от употреба — спомена Уилям.