— И това ли сме научили? — слиса се момичето.
— Да. Правдоподобна версия. Кой ще я оспори? Докъде бях… „Техният замисъл е бил провален от кучето на лорд Ветинари — Рошльо (16 г.), което се хвърлило срещу двамата нападатели.“ Нов ред. „Шумът привлякъл вниманието на секретаря на лорд Ветинари — Руфус Дръмнот…“ По дяволите, забравих да го попитам на колко години е… „… който е бил повален в несвяст.“ Нов ред. „Нападателите са се опитали да се възползват от намесата му, за да осъществят своя…“ Ох, коя е по-приличната дума?… „… своя гнусен план. Намушкали са Дръмнот с един от кинжалите на лорд Ветинари, за да изглежда, че самият Патриций го е сторил, защото е полудял или не би се спрял пред убийство.“ Нов ред. „С присъщото на подобни злодеи коварство…“
— Станал си много вещ в боравенето с думите — поклати глава Захариса.
— Не го прекъсвай! — изсъска Бодони. — Искам да чуя какво са сторили после ония злодеи!
— „… коварство те принудили фалшивия лорд Ветинари…“
— Хубава дума — подсмихна се Добровръх, но продължи да набира бясно.
— Сигурен ли си за „принудили“? — намеси се Захариса.
— Те не са… да, де, не бяха от хората, които молят учтиво — сопна й се Уилям. — Ъ-ъ… „Принудили фалшивия лорд Ветинари… да направи лъжливо самопризнание пред няколко прислужнички, които дошли заради шума. После тримата отнесли до конюшните изпадналия в безсъзнание лорд Ветинари, хапани от кучето Рошльо (16 г).“ Нов ред. „Там оставили улики, които трябвало да подскажат намерението на лорд Ветинари да ограби градската хазна, както вече съобщи «Вестникът»…
— «… както вече съобщи единствено „Вестникът“… — вмъкна Захариса.
— Правилно. Нов ред. „Кучето Рошльо обаче им се изплъзнало и започна издирването му из целия град и от Стражата, и от престъпниците. Било открито от група добронамерени граждани, които…“
Буква падна от вцепенените пръсти на Добровръх.
— Ти да не говориш за Дъртия Гнусен Рон и тайфата му?
— „… група добронамерени граждани…“ — закима настойчиво Уилям, — „… които го скрили, докато…“
Студените зимни бури имаха на разположение обширните равнини Сто, за да наберат мощ. Докато стигнат до Анкх-Морпорк, вече бяха бързи и натежали от злост.
Този път заваля градушка. Буци колкото юмрук се пръскаха на парченца по покривите. Запушваха канавките и покриваха улиците с леден шрапнел.
Блъскаха и по склада на Бляскавата улица. Счупиха два прозореца.
Уилям крачеше напред-назад и изкрещяваше думите през грохота на стихията, понякога поглеждаше изписаните страници на бележника си. Ото дойде и връчи на джуджетата две гравирани иконографии. Тайфата се примъкна, готова да разнесе броя из града.
Уилям млъкна. Последните букви изтракаха на мястото си.
— Я да видим какво направихме досега.
Добровръх намаза набраната страница с мастило, сложи лист хартия и плъзна отгоре малък валяк. Безмълвно подаде листа на Захариса.
— Уилям, сигурен ли си за всичко? — попита момичето.
— Да.
— Но някои моменти са… Убеден ли си, че е вярно?
— Убеден съм, че е вестникарство.
— И какво се опитваш да ми кажеш?
— Ами че е достатъчно вярно в момента.
— Но ти знаеш ли имената на онези хора?
Уилям се подвоуми.
— Гунила, можеш ли да вмъкнеш още един абзац?
— Няма проблем.
— Добре. Набирай. „Вестникът“ е в състояние да докаже, че убийците са били наети от група изтъкнати жители на града под предводителството на…» — Спря и си пое дъх. — Започни отначало. «Вестникът» е в състояние да докаже, че заговорниците са били ръководени от…“ — Уилям разтърси глава. — „Доказателствата уличават…“ Уф… „Всички доказателства, с които «Вестникът» разполага, уличават…“
Гласът му затихна.
— Ще го има ли тоя абзац? — осведоми се Добровръх.
Уилям се взря окаяно във влажната коректура.
— Не — призна немощно. — Мисля, че и това стига. Вмъкни един ред, че „Вестникът“ ще окаже съдействие на Стражата в разследването.
— Туй пък защо? — изненада се джуджето. — Ние не сме виновните, нали?
— Просто го вмъкни, моля те.
Уилям смачка коректурата на топка, захвърли я под една скамейка и се замъкна към пресите.
Захариса отиде при него след няколко минути. В една печатница можеш да си намериш закътано местенце, където често се свират любителите на пушенето крадешком. Той седеше на сноп хартия и зяпаше сляпо.
— Искаш ли да поговорим за нещо? — подхвана момичето.
— Не.