— Аха, разбирам.
— Наръгах го с нож. Масата е оръжие за женчовци.
— Непременно ще поместим поправка — увери го Уилям и взе молива си.
— А не може ли да добавите, че отхапах ухото на Гадли Секача? Всички ще хлъцнат. Щото уши не се отхапват лесно.
Когато всички се махнаха, а Скалата се настани на здрав стол пред входа, Уилям и Захариса се спогледаха.
— Твърде странна сутрин — промърмори той.
— Проучих какво става със зимите — похвали се Захариса. — Имало е и нелицензирана кражба от бижутерски магазин на Улицата на хитроумните занаятчии. Отнесли са много сребро.
— Как се добрахте до тази новина?
— Един от калфите ми каза. — Тя се прокашля сдържано. — Той… ами той винаги излиза да си поговорим, когато ме види да минавам по улицата.
— Тъй ли? Чудесно се справяте!
— И докато ви чаках, се сетих за нещо. Помолих Гунила да го набере.
Захариса свенливо подаде един лист над бюрото.
— Така заглавието привлича повече внимание — промълви тя неуверено. — Как ви се струва?
— А за какво е тази плодова салата с листенца и други завъртулки? — озадачи се Уилям.
Захариса се изчерви.
— Аз ги направих. Така де… Малка любителска гравюра. Помислих, че ще изглежда… нали се сещате, изискано. Ами… не ви ли харесва?
— Много е хубаво — побърза да я увери Уилям. — Много мило… с тези… ъ-ъ, черешки…
— … грозде…
— Да, да, разбира се, исках да кажа грозде. А откъде е цитатът? Много е дълбокомислен, без… ъ-ъ… да казва нещо особено.
— Ами просто цитат — измъкна се Захариса.
Господин Шиш запали цигара и издуха димна струйка в още влажния въздух на избата.
— Слушай, тук май стигнахме до затруднения с общуването — отбеляза той. — Не те караме да научиш наизуст цяла книга или нещо подобно. Само трябва да изгледаш господин Лале, дето стои пред теб. Толкова ли е трудно? Безброй хора го правят без никакво специално обучение.
— Аз май… с-си з-загубих шишето — сподели Чарли.
Кракът му неволно подритна една от няколкото празни бутилки на пода.
— Господин Лале изобщо не е страшен — допълни господин Шиш.
Призна на ум, че изкривява нахално настоящите факти. Партньорът му си бе купил сериозна доза от вещество, за което продавачът се кълнеше, че е „дяволски прах“. Господин Шиш обаче откри подозрителна прилика със стрит меден сулфат. Явно прахът реагираше така с химикалите в „скалотръса“, който господин Лале изсмърка вместо следобедна закуска, че придаде на единия му синус електрически заряд. Дясното му око се въртеше бавно, а от космите в носа му изскачаха искри.
— Погледни, де — подкани господин Шиш. — Страшен ли ти се вижда? Помни, че ти си лорд Ветинари. Схвана ли? Няма да търпиш глупости от някакъв си пазач. Ако ти се репчи, ти само ще го изгледаш.
— Ей тъй — даде пример господин Лале, а половината му лице ту просветваше, ту потъмняваше.
Чарли се отдръпна.
— Е, не точно така — призна господин Шиш. — Но горе-долу това е.
— Не искам повече да го правя! — изхленчи Чарли.
— Десет хиляди долара — напомни господин Шиш. — Много пари.
— Чувал съм за този Ветинари — оплака се Чарли. — Ако нещо се обърка, ще ме хвърли в ямата със скорпионите!
Господин Шиш разпери ръце добродушно.
— Е, от мен да знаеш, че ямата със скорпионите не е толкова гадна, колкото разправят.
— Тя си е …ан пикник в сравнение с мен — избоботи господин Лале и носът му проблесна.
Очите на Чарли трескаво търсеха някакъв изход. За жалост го намираше в хитруването. Господин Шиш не можеше да понася гледката на хитруващия Чарли. Все едно наблюдаваше как куче се мъчи да свири на тромбон.
— Няма да го направя само за десет хиляди долара. Мисля си… че съм ви необходим…
Остави изречението недовършено, а господин Шиш си мислеше дали да не довърши самия Чарли.
— Нали уж се разбрахме? — напомни меко.
— Да, ама сигурно сте измъкнали куп пари досега от тая история — заинати се Чарли.
— Господин Лале, ти какво ще кажеш?
Партньорът отвори уста да изрази мнението си, но кихна. Мъничка светкавица се заземи в оковите на Чарли.
— Може би ще ти увеличим хонорара на петнадесет хиляди — предложи господин Шиш. — И то за сметка на нашия дял, не забравяй.
— Е, щом е тъй… — проточи Чарли.
Опъваше веригата докрай, за да стои по-далеч от господин Лале, чиято суха коса стърчеше около главата му.
— Ще искаме обаче да положиш повече усилия, ясно? — натърти господин Шиш. — Още сега. Само трябва да кажеш… Я да чуя помниш ли какво трябва да кажеш?