(Той е държал ножа, а не чиновникът)
Странна миризма на мента
— Озадачен съм, тъй ли? — подхвърли Ваймс.
— Ако твърдите, че не сте озадачен, сър, с радост ще поместя бележка в…
— Не пипайте тоя бележник!
Уилям си придаде изненадан вид. Бележничето беше от най-евтините и направено от толкова пъти преработвана хартия, че можеше да служи като салфетка. А отново някой се взираше в него, сякаш виждаше насочено срещу себе си оръжие.
— Няма да ми сторите същото като на Въртел — натърти Командирът на Стражата.
— Сър, всяка дума в тази история е самата истина.
— И аз бях готов да се хвана на бас. Той тъкмо такива ги върши.
— Вижте, сър, ако има нещо сбъркано в броя, просто ми кажете.
Ваймс се облегна на стола и размаха ръце.
— Ама вие все тъй ли ще отпечатвате всичко, което чуете? Значи ще фучите из моя град като отвързана стенобойна машина? Гушкате си скъпоценната честност като плюшено мече и си нямате идея колко можете да ми попречите на работата, а?
— Не нарушавам закона, като…
— Тъй ли било? Ама дали е вярно? Да се държите тъй в Анкх-Морпорк? Защо ли пък ми прилича на действия, подклаждащи размирици?
— Може да лиша някои хора от спокойствие, но е важно…
— Чудя се какво ли още ще напишете.
— Още не съм пуснал във вестника, че в Стражата имате върколак — изтърси Уилям и съжали в същия миг, но пък Ваймс вече му лазеше по нервите.
— И как научихте това? — прозвуча равен глас зад него.
Той се озърна. На стената се облягаше млада жена с много светла коса. Носеше униформата на Стражата. Сигурно бе чула целия разговор.
— Да ви представя сержант Ангуа — обади се Ваймс. — Можете да говорите пред нея всичко, което искате да кажете и на мен.
— Ами… до мен стигнаха някои слухове — запъна се Уилям.
Бе виждал сержант Ангуа по улиците. Остана с впечатлението, че тя се взира излишно остро в хората.
— Е, и? — подкани го Ваймс.
— Слушайте, ясно ми е, че това ви притеснява — подхвана Уилям. — Но ви уверявам искрено, че ще опазя тайната на ефрейтор Нобс.
Никой от двамата не продума и Уилям се поздрави мислено. Само се бе опитал да налучка, обаче стигаше да погледне лицето на сержант Ангуа, за да разбере, че е познал. То загуби всякакво изражение.
— Стараем се да не обсъждаме въпроса към коя разумна раса принадлежи ефрейтор Нобс — промърмори Ваймс след малко. — Ще сметна, че сте ни направил малка услуга, ако възприемете същия подход.
— Разбира се, сър. А сега мога ли да попитам защо сте заповядал да ме следят?
— Тъй ли съм постъпил?
— Говоря за водоливниците. Всеизвестно е, че напоследък много от тях работят в Стражата.
— Не ви следим — намеси се сержант Ангуа. — Само гледаме какво ще ви сполети.
— Заради ей туй — тупна с длан по вестника Командирът на Стражата.
— Но аз не върша нищо нередно — заинати се Уилям.
— Може би не е незаконно — поклати глава Ваймс. — Макар че сте на път да прекрачите границата. Но други хора не се отличават с моя благ и търпелив характер. Моля ви само да не пръскате с кръвта си улиците.
— Ще се опитам.
— И не записвайте това.
— Съгласен съм.
— И не записвайте, че ви казах да не записвате.
— Добре. А мога ли да запиша, че ми казахте да не записвам, че сте казал да не… — Уилям млъкна. Вулканът тътнеше. — Само се пошегувах.
— Ха-ха. И не крънкайте сведения от моите служители.
— И не пробутвайте кучешки бисквитки на ефрейтор Нобс — добави сержант Ангуа. Тя мина зад гърба на Ваймс и се загледа във „Вестника“. — „Истината ще те направи прободен“?
— Печатна грешка — сдържано обясни Уилям. — Сър, какво друго искате от мен?
— Просто да не се пречкате.
— Ще си… да, де, ще запомня. Но ако нямате нищо против да попитам… Аз какво ще получа насреща?
— Аз съм Командирът на Стражата и ви моля любезно.
— Само това ли?
— Бих могъл да ви помоля и нелюбезно, господин Дьо Слов — въздъхна Ваймс. — Защо не се опитате да видите нещата с моите очи? Извършено е престъпление. Гилдиите вдигат врява. Знаете ли поговорката за племето с многото вождове? Е, в момента имаме тъкмо излишък от около стотина вожда. Отделил съм капитан Керът и мнозина стражници да пазят Правоъгълния кабинет и чиновниците, макар че не мога да си го позволя. Защото тъй не ми достигат служители за други задачи. Трябва да се оправям с всичко туй… и да се старая да не съм озадачен. Ветинари е в нашите килии. Дръмнот също…