— Не.
— Съгласен съм. Но имаме твърде много работа. Ще трябва да си научи урока по трудния начин. Лошото на трудния начин е, че урокът е само един.
Господин Лале излезе от пресечката, където току-що се бе спазарил за пакетче, в което щеше да намери отрова за плъхове, смесена с прах за пране.
Завари господин Шиш да чете голям лист.
— Туй к’во е?
— Неприятност, доколкото виждам — отвърна партньорът му, сгъна листа и го прибра в джоба си. — Да, имаме си проблеми.
— Тоя град взе да ми опъва …аните нерви — заяви господин Лале, когато продължиха по улицата. — Вече имам …ано главоболие. И кракът ме боли.
— Не се оплаквай. И мен ухапа. Голяма грешка допусна с това куче.
— Сега да не ми изтърсиш, че не биваше да стрелям по него?
— Не, но трябваше да го улучиш. Избяга.
— Някакво си куче — изръмжа господин Лале. — К’во толкова ще ни направи? Да не стане …ан свидетел или нещо такова? А ония нищо не ни казаха за никакво …ано куче. — Усещаше в глезена си сгорещяването, което подсказва, че някой отдавна не си е мил зъбите. — Опитай ти да носиш човек на рамо, а куче да те хапе по краката! И как тъй …аното зомби не спомена, че тоя тип бил такъв …ан бързак? Ако не беше зяпнал оня …ан тъпанар, щеше да ме докопа!
Господин Шиш вдигна рамене. Но вече си бе отбелязал на ум да стори нещо по въпроса. Господин Въртел пропусна да спомене пред Новата фирма немалко неща и преди всичко факта, че Ветинари е по-пъргав от ядосана кобра.
Това щеше да струва на адвоката голяма сума. Господин Шиш замалко се размина с порязване.
Гордееше се обаче, че наръга чиновника и избута Чарли пред вратата да дърдори на глупавите слугини. Това липсваше в предварителния замисъл. Ето как работеше Новата фирма. Щракна с пръсти. Успяваха да реагират, разсъждаваха бързо, бяха изобретателни…
— Извинете, господа…
От тъмен ъгъл им се изпречи някакъв силует, стиснал ножове и в двете си ръце.
— Аз съм от Гилдията на крадците — заяви непознатият. — Извинете, но това е официален грабеж.
За голяма изненада на грабителя господин Шиш и господин Лале нито се стреснаха, нито се уплашиха въпреки размерите на ножовете му. По-скоро приличаха на двама ентомолози, зърнали съвсем нов вид пеперуда, която размахва миниатюрна мрежичка насреща им.
— Официален грабеж ли? — бавно повтори господин Лале.
— О, вие сте гости на нашия хубав град? — досети се грабителят. — Значи днес имате късмет, господине и… кхъ, господине. Грабеж на стойност двадесет и пет долара ще ви осигури защита от последващи улични нападения за срок от шест месеца. А само тази седмица предлагаме бонус — можете да изберете тази красива кутия с кристални чаши за вино или този полезен комплект пособия за барбекю, който ще събуди завистта на вашите приятели.
— Тоест… действате законно, така ли? — уточни господин Шиш.
— Какви …ани приятели, бе? — изсумтя господин Лале.
— Да, уважаеми господине. Лорд Ветинари е на мнение, че щом в града бездруго ще има някаква престъпност, по-добре тя да бъде организирана.
Господин Шиш и господин Лале се спогледаха.
— Е, Законност е второто ми име… едва ли не — вдигна рамене господин Шиш. — Оставям нещата в твои ръце, господин Лале.
— И щом сте новодошли, мога да ви предложа нашата промоция — грабеж на стойност сто долара. Той ви осигурява защита за срок от двадесет и шест месеца, получавате и тази книжка с ваучери за обслужване в ресторанти, наемане на карети, покупка на облекло и развлечения с обща стойност по текущи цени цели двадесет и пет долара! Вашите съседи ще се пръснат от…
Ръката на господин Лале се протегна светкавично. Пръсти колкото зрели банани стиснаха грабителя за гушата и праснаха главата му в стената.
— Уви, второто име на господин Лале е Гадняр — отбеляза господин Шиш и запали цигара.
Сочните звуци от избликналия негаснещ гняв на неговия партньор продължаваха зад гърба му, а той взе една чаша за вино.
— Ех… Нескопосано гравирани и изобщо не са кристални. Нима никой не заслужава доверие в нашата епоха? Просто да се отчае човек.
Тялото на грабителя се свлече на земята.
— Аз май ще избера …ания комплект за барбекю — реши господин Лале, прекрачвайки нещастника. Разкъса опаковката и извади престилка на бели и сини шарки, като я огледа критично. — Аха, „Убий готвача!“. — Надяна престилката презглава. — Ей, туй вече си го бива. Май трябва да си намеря малко …ани приятели, та да ми завидят. А за …аните ваучери к’во ще кажеш?