— Няма го. Избяга. Ухапа ни по …аните крака и офейка.
Адвокатът въздъхна и сякаш повя полъх от древна гробница.
— Осведомих ви, че в Стражата има върколак.
— И какво от това? — отвърна господин Шиш.
— Върколакът няма да се затрудни с разпита на кучето.
— Какво?! Значи тук хората ще се вслушат в някакво си куче?! — усъмни се господин Шиш.
— Уви, да. И кучето има своя индивидуалност. Това е важно. А правните прецеденти дават възможност само за недвусмислено тълкуване. Господа, в историята на този град досега сме изправяли на съдебен процес седем прасета, едно котило плъхове, четири коня, една бълха и един пчелен рой. Миналата година допуснаха един папагал като важен свидетел на обвинението в дело за убийство и се наложи да уреждам участието му в програмата за защита на свидетелите. Доколкото ми е известно, в момента е пребоядисан панаирджийски експонат далеч оттук. — Господин Въртел поклати глава. — За съжаление и животните имат своето място в съдебния процес. Разбира се, могат да бъдат внесени разнообразни възражения. Но същественото в случая, господин Шиш, е несъмнената упоритост, с която Командир Ваймс ще се възползва от свидетелските показания на кучето. И ще започне да разпитва… хора. Той вече знае факти, които му изглеждат нелепи, но е принуден да се придържа в рамките на доказателствата и уликите, а с такива не разполага. Ако открие и кучето, според мен кълбото ще започне да се разплита.
— Бутнете му няколко хилядарки — подсказа господин Шиш. — Безотказно средство за укротяване на стражници.
— Чух, че последният, който се е опитал да подкупи Ваймс, още не може да сгъва единия от счупените си пръсти.
— Свършихме цялата …ана работа, за която ни наехте! — изрева господин Лале, сочейки обвинително зомбито с показалец колкото наденичка.
Господин Въртел сякаш за пръв път го изгледа от главата до петите.
— „Убий готвача!“… Колко забавно! Аз обаче бях останал с впечатлението, че сме наели професионалисти.
Господин Шиш предусети насоката на разговора и отново хвана юмрука на партньора си, увисвайки за миг над пода.
— Пликовете, господин Лале — напомни сърдито. — Този знае много…
— Трудничко е да знаеш нещо, ако си …ан труп! — изръмжа господин Лале.
— Всъщност именно тогава съзнанието придобива кристална яснота — възрази адвокатът.
Той стана и господин Шиш забеляза как го постига едно зомби — използваше мускулите си поред и не толкова се изправяше, колкото се разгъваше нагоре.
— А другият ви… помощник още ли е жив и здрав? — осведоми се адвокатът.
— Върнахме го в избата, къркан е до козирката — съобщи господин Шиш. — Чудя се защо да не го очистим още сега. Едва не си плю на петите, когато видя Ветинари. Ако Патрицият не се беше стъписал, щяхме да си докараме белята. Кой ще забележи още един труп в град като вашия?
— Стражата, господине. Докога ще се налага да ви повтарям? Те са смразяващо способни да забележат всякакви неща.
— Нашият господин Лале няма да остави много за забелязване… — Господин Шиш помълча и добави: — Значи толкова ви е страх от Стражата, а?
— Намираме се в Анкх-Морпорк! — не се стърпя и адвокатът. — Изключително космополитно настроен град. Не проумяхте ли, че понякога смъртта тук е само мимолетна неприятност? Имаме си магьосници, имаме си и всевъзможни медиуми. А труповете имат навика да се появяват изневиделица. Не искаме Стражата да се добере до никаква следа, ясно ли ви е?
— Значи ще слушат какво им дрънка един …ан мъртвец? — учуди се господин Лале.
— Не виждам причина да не го изслушат. В момента и вие правите точно това, ако не греша. — Зомбито се поуспокои. — Между другото не пренебрегвам вероятността отново да използваме вашия… колега. Още някое кратко представление, за да убедим и недоверчивите. Засега той е прекалено ценен, за да се… оттегли от сцената.
— Добре де, както искате. Ще ви го пазим в шишенце — промърмори господин Шиш. — Но за кучето искаме допълнително заплащане.
— За едно куче ли, господине? — изви вежди адвокатът. — Бих очаквал дори господин Лале да надхитри куче.
— Първо трябва да намерим проклетото псе — напомни господин Шиш, който предвидливо застана пред партньора си. — А в този град си ги имате в изобилие.
Зомбито въздъхна.
— Бих могъл да добавя към хонорара ви скъпоценни камъни за още пет хиляди долара. — Вдигна ръка. — Не оскърбявайте и двама ни, като кажете по навик „десет хиляди“. Задачата не е особено трудна. Загубените кучета в града се озовават или в някоя от подивелите глутници, или започват нов живот като чифт ръкавици.