— Сегинка.
Вратичката се затръшна. Зачакаха. След няколко минути тролът им отвори.
— Краля ще ви приеме веднага — оповести той.
От двете страни на портата огромни черни ротвайлери налитаха върху прътите на клетките си. Всеки знаеше, че Хари ги пуска в двора нощем. Бе се постарал всеки да знае това.
Краля на Златната река си бе подредил офиса в двуетажна барака, откъдето можеше да наглежда бълващите изпарения купчини и цистерни на империята си.
Макар и скрит наполовина зад бюрото си, пак изглеждаше огромен. Имаше лъскаво розово лице и теме, покрито с няколко кичура. Едва ли някой би успял да си го представи без неизменните ръкавели и тиранти, нито без димящата великанска пура в устата. Дали пък с нея не прогонваше вонята?
— Добър вечер, момчета — поздрави ги дружелюбно. — Какво искате да сторя за вас? Що ли питам, като знам…
— Помните ли ме, господин Кинг? — обади се Уилям.
Хари кимна.
— Синчето на лорд Дьо Слов, нали? Вмъкнахте в ония писма миналата година, че наш’та Дафни се е омъжила, спомням си. Мойта Ефи много се зарадва, че толкова нафукани хора са научили за сватбата.
— Господине, писмото стана доста по-голямо напоследък.
— Чух — сподели дебелакът. — Вече събираме доста вестникарска хартия. Има полза и от нея, наредил съм на момчетата да я складират отделно.
Хари прехвърли пурата от единия ъгъл на устата си в другия. Не можеше да чете и да пише, което изобщо не му пречеше да надхитря грамотните. Наемаше стотици работници да разделят и разпределят боклука. Не му струваше скъпо да наеме още неколцина, които да вършат същото с думите.
— Господине… — започна Уилям.
— Не съм тъп, момчета — спря го Хари. — Знам за какво сте дошли. Но и вие знаете как е в бизнеса…
— Ние обаче изхвърчаме от бизнеса, като останем без хартия! — избълва Добровръх.
Пурата пак се премести.
— А вие сте?…
— Гунила Добровръх — обади се Уилям. — Моят печатар.
— Джудже, значи… Нямам нищо против джуджетата, ама не ви бива за боклукчии. Гнолите не искат много пари, но дребните мръсници изяждат половината отпадъци. С троловете се погаждам. Идват при мен, щото им плащам добре. Най-печени са големите — сортират денем и нощем. Струват колкото теглото си в злато, ама отскоро и горе-долу толкова взеха да искат като заплата. — Пурата отново обиколи устата. — Съжалявам, момчета. Сделката си е сделка. Щеше ми се да ви помогна, ама разпродадох хартията. Значи не мога.
— Прецаквате ни просто ей тъй? — не повярва Добровръх.
Хари изгледа джуджето с присвити очи през мътния въздух.
— Ти ли ще ми говориш за прецакване? Не вярвам да знаеш какво е кално мангизище, а?
Гунила вдигна рамене.
— Но аз знам — подхвърли Уилям. — Едва ли намеквате за значението на израза в криминалния жаргон. Предполагам, че говорите за голяма плътна топка от кал и монети, каквито се образуват в старата канализация, където водата се завихря. Понякога се събират значителни суми.
— Какво?! — сащиса се Хари. — Ръчичките ти са като на момиченце… — Пурата му увисна за миг от изумление. — Как научи?!
— Много обичам думите, господине.
— Почнах с ровичкане в тинята още тригодишен — осведоми го Хари и се смъкна по-удобно в креслото. — И намерих първото си кално мангизище. Както си е подреден светът, едно от големите хлапета ми го взе. Вие ще ми приказвате за прецакване… Ама аз имах нюх за бизнес. И като се развъртях…
Седяха и го слушаха, Уилям малко по-търпеливо от Гунила. Всъщност беше искрено омаян, макар че вече знаеше почти цялата история. Хари Краля не пропускаше повод да я разкаже.
Младият Хари бил същинска фурия на мръсотията и не губел бъдещето от погледа си. Претърсвал бреговете и дори лепкавите води на Анкх за загубени монети, парчета метал, буци въглища, изобщо всичко, което можело да има някаква стойност. Преди да навърши осем години, вече наемал други хлапета да работят за него. Големи райони от реката му принадлежали. Или прогонвал, или прикотквал другите банди. Самият той не се биел зле, а вече можел и да плаща на онези, които се биели още по-добре от него.
Така започнал възходът му към наистина златното бъдеще. Истинска история на цивилизацията, макар и погледната от самото дъно.
— Господине, вие не сте член на никоя гилдия, доколкото ми е известно — вметна Уилям.
Пътешествието на пурата от единия край на устата до другия се ускори — ясен признак, че е улучено болно място.
— Скапаните гилдии… — изсумтя Краля. — Казаха ми в очите, че мястото ми било в Гилдията на просяците! На мен! През целия си живот и за една дреболийка не съм се примолил! Ама че наглост! Тъй че ги пратих по дяволите. И без гилдиите се оправям. Плащам добре на мойте момчета и разчитам на тях.