— Украсете локвата, викам им. Ъхъ, стотици на ден, господине.
Пак тази недоловима разлика между двата гласа…
— Стотици… — промърмори господин Шиш.
Загледа се в кучето на вестникопродавеца. Откри явна прилика с онова на картинката, но всички териери бяха едва ли не еднакви.
— Стотици… — повтори и прочете кратичката бележка под рисунката. Изведнъж се опули. — Май вече имаме резервен вариант…
Кучето ги позяпа откъм земята, докато се махнат.
— На косъм се размина — отбеляза, когато свърнаха зад ъгъла.
Дъртия Гнусен Рон пусна вестниците на мокрия калдъръм и извади студена наденица от дълбините на грамадното си палто.
Разчупи я на три равни части.
Уилям се подвоуми, но от Стражата му донесоха свястна рисунка, а той съзнаваше, че дребният приятелски жест е съвсем уместен в момента. Ако затънеше дълбоко (и то с главата надолу), искаше да се надява, че някой ще го издърпа за краката.
Написа отново историята за Патриция, като добави всичко научено наскоро, макар да не беше нищо особено. Откровено казано, закъсваше за новости.
Захариса пък бе съчинила бележка за появата на „Вестителя“. Уилям отново се поколеба. Да, ама си беше новина, както и да се отнасяше към нея. Не можеха да я пренебрегнат просто така, освен това запълваше място на страницата.
Хареса му и началото: „Самонарочен конкурент на отдавна утвърдилия се «Анкх-морпоркски вестник» откри седалището си на Бляскавата улица…“
— Наточила си перото — похвали той Захариса, загледан в нея над бюрото.
— Да, уча се. Вече знам, че ако видя на улицата бягащ гол мъж, трябва да го разпитам за името и адреса му, защото…
Уилям довърши в един глас с нея:
— … имената продават вестника.
Поседя кротко. Сърбаше отвратителния чай, който си варяха джуджетата. Поне замалко изпита непознато блаженство. В този миг, на това място беше свободен. Броят беше завършен. Тайфата идваше за следващия тираж. Бяха се сдобили с пъстра колекция от разнебитени колички, за да изкарват сноповете вестници на улицата. Разбира се, след час-два гладната паст на пресата щеше да зейне отново. И Уилям пак щеше да бута огромния камък нагоре по склона, досущ като онзи митологичен герой… как му беше името?…
— Кой е бил обречен да бута камък по хълма и всеки път камъкът да се търкулва обратно на крачка от върха?
Захариса изобщо не вдигна глава.
— Човек, който е имал нужда от ръчна количка ли? — промълви и ядно забучи поредното листче на стърчащия пирон.
Уилям веднага разпозна гласа, обременен от предстоящата досадна работа.
— С какво се мъчиш?
— Репортаж от Дружеството на анкх-морпоркските оздравяващи акордеонисти… — промърмори момичето, докато пишеше трескаво.
— Нещо не е наред ли?
— Да. Пунктуацията. Липсва. Май ще се наложи да поръчаме допълнителна каса запетайки.
— Тогава защо си губиш времето?
— Споменати са поименно двадесет и шест души.
— Като оздравяващи акордеонисти ли?
— Да.
— Няма ли да се оплачат?
— Никой не ги задължава да свирят на акордеон. А, да… Имало е и голяма катастрофа на Широката улица. Преобърнала се каруца и изсипала няколко тона брашно на улицата. Два коня зад нея се подплашили и разсипали товар от пресни яйца, после пък се разлели тридесет бидона мляко… Какво ще кажеш за това заглавие?
Показа му листчето.
ВЕЛИКАНСКИ
КАЛЕН КЕКС
В АНКХ-МОРПОРК!!
Уилям се замисли. Да… Заглавието някак си съдържаше всичко необходимо. И плахият опит за хумор си беше тъкмо на мястото. Именно такива новини развеселяваха компанията около масата в пансиона на госпожа Еликсирска.
— Махни втория възклицателен знак. И ще стане съвършено. Как научи за произшествието?
— О, стражник Фидимънт намина да ми разкаже — обясни Захариса, сведе поглед и ненужно размести хартиите по бюрото си. — Да си призная, май малко се е увлякъл по мен.
Мъничка и доскоро пренебрегвана част от Аза на Уилям мигновено се наежи. Струваше му се, че твърде много млади мъже с удоволствие разказваха разни случки на Захариса. И с учудване се чу да изрича:
— Ваймс като че не позволява на подчинените си да говорят с нас.
— Знам, ама защо да се сърди, че съм чула за няколко сандъка счупени яйца?
— Така е, но…
— Освен това виновна ли съм, че някои младежи с удоволствие говорят с мен?