Настъпи полунощ и в храма на Ом на улицата на Малките богове. Само една свещ гореше във вестиария. Бе поставена в много тежък и сложно украсен свещник. Би могло да се твърди, че пламъчето отправяше молитва, макар и от евангелието на злосторниците: „И нека не ни сгащят, докато ровим за плячка.“
Господин Шиш тършуваше в един шкаф.
— Не мога да подбера нищо с твоите мерки. Като гледам, ще трябва да… О, не, печеняго! Тамянът е за горене!
Господин Лале кихна и бучиците изтракаха като шрапнел в отсрещната стена.
— Предупреждавай навреме, де… Аз изрових тука някакви книжа.
— А бе, ти пак ли се насмърка с прах за излъскване на печки? — укори го господин Шиш. — Съсредоточи се, чатна ли? Намерих само това, но поне ще ти пасне…
Вратата изскърца и в стаята влезе дребничък стар жрец. Господин Шиш по инстинкт сграбчи големия свещник.
— Извинете, вие за нощната служба ли сте дошли? — попита примигващият старец.
Този път господин Лале хвана ръката на партньора си, преди да е замахнал.
— Ти да не се побърка? Що за човек си? — изръмжа гневно.
— Какво?! Не можем да го пуснем, за да…
Господин Лале изтръгна сребърния свещник от ръката му.
— Ама виж го …аното нещо! — възкликна, загърбил слисания жрец. — Истински Селини! Поне на пет века! Гледай как е източил резбата нагоре към чашката! Готин, за теб това май са само три …ани кила сребро, а?!
— Всъщност… хъм, изработен е от Мазник — поправи го нисичкият жрец, който още не бе превключил на подходящата умствена скорост.
— Кой, ученикът ли? — От изненада зениците на господин Лале спряха да се въртят лудешки. Обърна свещника и се загледа в дъното. — Ей, прав си бил! Ето я емблемата на Селини, ама под нея е издълбано мъничко „М“. За пръв път виждам някое от …аните му ранни изделия. Бил е още по-изкусен със среброто, ама жалко за тъпата му фамилия. Преподобни, знаеш ли за колко може да се продаде това?
— Питахме се дали няма да вземем седемдесет долара — обнадежди се жрецът. — Беше в купчината стари мебели, които една възрастна дама дари на Църквата. Да си призная, запазихме го досега от добри чувства към нея…
— А при вас ли е кутията? — Господин Лале неуморно разглеждаше шедьовъра. — Изработвал е великолепни …ани кутии. От вишнево дърво.
— О… не ми се вярва…
— Направо …ана срамота.
— А… толкова ли е ценен? Ако не се лъжа, имаме още един такъв в някой долап.
— Намерите ли по-запален колекционер, можете да изкопчите четири …ани хилядарки — заяви господин Лале. — Ама щом имате …ан чифт, май ще вдигнете до дванайсет хиляди. В момента …аният Мазник много се търси.
— Дванадесет хиляди! — избълва старецът и очите му светнаха с блясъка на смъртния грях.
— Или повече — пресметна господин Лале. — Щото е …ана прелест. Горд съм, че видях тоя свещник. — Изгледа кисело господин Шиш. — Пък ти щеше да го използваш като …ан тъп тежък предмет.
Той почтително остави свещника върху масата във вестиария и грижливо го забърса с ръкав. После се обърна светкавично и стовари юмрук върху главата на жреца, който се свлече с тиха въздишка.
— Имали още един в …ан долап! Честно, ще взема да се изплюя!
— Искаш ли да го вземем? — делово попита господин Шиш, който тъпчеше някакви дрехи в чувал.
— Хич не ми се ще. Тукашните прекупвачи на крадено ще го претопят заради среброто. И ще ме гризе …аната съвест. Дай да намерим …аното куче и да се разкараме от тая дупка. Изпадам в …ана депресия.
Уилям се обърна на другата страна, събуди се и ококори очи.
Две минути по-късно госпожа Еликсирска слезе в кухнята, въоръжена с фенер, маша и преди всичко с ролки в косата. Съчетанието би смазало бойния дух на почти всеки крадливо настроен натрапник.
— Господин Дьо Слов! Какво правите?! В полунощ!
Уилям само се озърна и продължи да отваря шкафовете.
— Много съжалявам, че съборих тиганите. Ще ви платя всяка повреда. Но къде е тази везна?!
— Везна ли?…
— Да! Кухненската везна! Къде е?
— Господин Дьо Слов, аз…
— Къде е проклетата везна, госпожо Еликсирска? — изръмжа Уилям отчаяно.
— Господин Дьо Слов, засрамете се!
— Самото бъдеще на града е сложено на везната, госпожо!
Недоумението успя да избута оскърбеното достойнство.
— Нима ще мерите бъдещето на града с моята везна?
— Да! Да! Не е изключено!
— Е… Щом е така… Тя е в килера до чувала с брашното. Значи на целия град?…
— Твърде е възможно!
Уилям се опита да напъха тежката везна в куртката си, но платът запращя.