Забеляза унило, че не са пропуснали да раздухат изтърканата историйка за говорещото куче. Замисли се за любопитната логика около масата в пансиона — щом някой се напъва да отрича подобни измишльотини, значи все пак има нещо вярно, нали така? Кому би хрумнало да отрича нещо, което го няма?
Реши да мине напряко през конюшните на улица „Ручей.“ Тя също като Бляскавата улица съществуваше само за да минеш през нея по пътя към по-интересно място. Там се намираха складове с високо разположени прозорци, схлупени бараки и най-важното — конюшнята на Хобсън.
Беше огромна, защото Хобсън изобрети спирални серпантини за качване на конете по горните етажи.
По много неща си приличаше с Краля на Златната река. Откри своята ниша, настани се и я разшири неуморно до такива размери, че нямаше как да не се напълни с пари. Мнозина в града имаха нужда от кон само понякога, но пък нямаше къде да го държат. Конюшня, коняр, плевня… Имаха обаче нужда само от няколко долара, за да си наемат кон от Хобсън.
Непрекъснато някой влизаше и излизаше. Кривокраките ниски мъже, които работеха тук, не спираха никого, освен ако не се опитваше да пъхне кон в джоба си.
Уилям се сепна, когато глас от сумрака му подвикна:
— Ей, приятел, я спри замалко.
Взря се в плътните сенки. Наблюдаваха го няколко коня. Малко по-встрани извеждаха други коне, чуваше се обичайната глъч на конюшните. Но гласът се разнесе от зловещо петно тишина.
— Има още два месеца, докато изтече последната ми квитанция от гилдията — съобщи Уилям на тъмнината. — Позволете да добавя, че комплектът кухненски прибори май е направен от сплав, съдържаща олово и конски фъшкии.
— Приятел, аз не съм крадец.
— Какъв сте тогава?
— Ти знаеш ли кое е добро за здравето ти?
— Ъ-ъ… да. Здравословни упражнения, правилно хранене, достатъчен сън. — Уилям плъзна поглед по дългите редици от преградени ниши за коне. — Но вие май ме питате знам ли кое не е добро за здравето ми в общия контекст на остри ножове и тежки тояги, нали?
— Горе-долу. Не мърдай, господине. Стой си там, за да те виждам добре, и нищо лошо няма да те сполети.
Уилям обмисли искането.
— Да, но ако застана където не можете да ме виждате, едва ли нещо ще ме сполети.
Последва въздишка.
— Просто си стой и ме слушай, ясно?
— Добре.
— Чух, че някои хора издирват едно куче — сподели загадъчният глас.
— А, да. Стражата го търси.
Уилям не виждаше никого, но пък надушваше воня. По-точно — Вонята, въпреки че наоколо имаше коне в изобилие.
— Рон, ти ли си?
— Че аз да не плещя като него? — засегна се гласът.
— Е, не… Все пак с кого говоря?
— Ако искаш, наричай ме… Кост В Гърлото.
— Кост В Гърлото ли?
— Нещо против ли имаш?
— Май нямам. И какво да направя за вас, господин Кост?
— Да речем, че някой знае къде е онова куче, но не иска да си има работа със Стражата…
— И защо?
— Само ще спомена, че понякога Стражата означава неприятности. Това е първата причина.
— Добре.
— Освен това из града се навъртат разни хора, които не искат кучето да каже каквото знае, светна ли ти в главата? А в Стражата може и да не го опазят — някакво си куче…
— Тъй ли?
— О, да, стражниците не признават никакви права на кучетата. Ето ти я и втората причина.
— Има ли трета?
— Има. Прочетох във вестника, че била обявена награда.
— Аха… Е, и?
— Само че трябва да има печатна грешка, щото там пише двайсет и пет долара вместо сто, ясно?
— О-о… Сега разбрах. Господин Кост, сто долара обаче са твърде голяма награда за едно намерено куче.
— Не и за това куче, ако схващаш намека — увери гласът от сенките. — Може да разкаже цяла история.
— Нима? Да не е прочутото говорещо куче на Анкх-Морпорк?
Кост В Гърлото изръмжа от досада.
— Кучетата не говорят, това е всеизвестно. Но има кой да разбира и техния език, не се ли сещаш?
— За върколаците ли говорите?
— Да, общо взето.
— Но аз съм чувал само за един върколак в Стражата. Значи ме увещавате да платя сто долара за кучето Рошльо само за да го връча на Стражата?
— Добрият стар Ваймс доста ще ти се зарадва — подсказа Кост В Гърлото.
— Нали уж не се доверявате на Стражата, господин Кост? Имам навика да слушам, когато ми говорят.
Гласът помълча.
— Добре, тогава сто и петдесет долара за кучето с преводач.