„Вземам интервю от куче. Ей това вече е почти новина от класа…“
— И така… Ъ-ъ, Рошльо, какво се случи, преди да избягаш от двореца?
В скривалището си Кост В Гърлото заскимтя и заръмжа. Рошльо наостри уши и също изръмжа.
— Събудил се и преживял неловък момент на философска неопределеност — преведе Кост В Гърлото.
— Нали уж изтъкнахте, че той…
— Превеждам, ясно? Причината била в присъствието на двама Богове в стаята. Тоест имало двама лорд Ветинари. Рошльо е от кучетата с консервативни възгледи, що се отнася до собственика му. Но той знаел, че единият не е истински, защото миризмата му била сбъркана. Имало още двама мъже. И…
Уилям пишеше трескаво.
След двайсетина секунди Рошльо го ухапа по глезена.
Чиновникът в кантората на господин Въртел ги изгледа от високото си бюро, подсмръкна и продължи да пише красиво и бавно. Не задълбаваше охотно във въпроса за обслужването на клиентите. Никой не може да пришпорва Закона…
След миг главата му се заби в плота на бюрото и така си остана, притисната от неимоверна тежест.
Лицето на господин Шиш се появи в ограниченото му полезрение.
— Казах, че господин Въртел желае да ни приеме веднага…
— Снгх — отвърна чиновникът.
Господин Шиш кимна и натискът отслабна малко.
— Извинете, не ви разбрах — подхвърли той, наблюдавайки как ръката на човечето пълзи покрай ръба на бюрото.
— Той… не… приема… никого…
Твърдението завърши с приглушено квичене. Господин Шиш се наведе към ухото на чиновника.
— Жалко за пръстите ти, но не бива тези палави израстъци да пипат онова лостче, чатна ли? Защото не се знае какво може да стане, ако го дръпнат. Така… Коя врата е към кабинета на господин Въртел?
— Втората… отляво…
— Видя ли? Колко по-приятно е, когато си любезен. А след седмица, най-много след две пак ще можеш да държиш перото.
Господин Шиш кимна, господин Лале се дръпна и чиновникът се свлече на пода.
— Искаш ли да го очистя тоя …аняк?
— Остави го на мира. Днес май ще се държа дружелюбно с хората.
Нямаше как да не признае, че господин Въртел е корав противник. Когато Новата фирма влезе в кабинета, лицето му дори не трепна.
— Господа?…
— Не натискай никакво …ано нещо — предупреди господин Лале.
— Решихме, че е време да ви осведомим за това-онова — добави господин Шиш и извади кутийка от джоба си.
— По-точно?
Господин Шиш натисна копче на кутийката.
— Да чуем какво стана вчера.
Духчето примига.
— …нйип… няпнйип… няпдит… нйип…
— Припомня си записите отзад напред — обясни господин Шиш.
— Какво е това? — попита господин Въртел.
— …няпнйип… сипняп… нип… „…времето ми е ценно. Няма да го губя с празни приказки. Какво направихте с кучето?“ — Господин Шиш докосна друго копче. — …уидълуидълуи… „Моите… клиенти имат силна памет и дълбоки джобове. Възможно е да наемат и други убийци. Разбрахте ли ме?“
Чу се и тихичко „Ау!“, когато лостчето „Изключване“ прасна духчето по главата.
Господин Въртел стана и доближи древен шкаф.
— Бихте ли желали нещо за пиене? Само че имам единствено балсамиращ разтвор…
— Още не ми е нужен.
— …а май ще изровя и някой банан…
Адвокатът се обърна с блажена усмивка, щом чу как пръстите на господин Шиш плеснаха по ръката господин Лале.
— Казах ти, че ще го затрия тоя …аняк…
— Уви, закъснял сте — напомни господин Въртел и пак се настани зад бюрото. — Ясно, господин Шиш. Искате пари, нали?
— Всичко, което ни дължите, и петдесет хиляди отгоре.
— Но още не сте намерили кучето.
— Не го е намерила и Стражата. А те имат върколак. Всеки търси кучето, но го няма. То не е важно, ей тази кутийка е по-важна.
— Оскъдни улики, бих казал…
— Виж ти… Разпитвате за кучето, споменавате убийци… Онзи Ваймс ще се вкопчи във вас като пиявица. Както чувам, не е свикнал да пипа меко. — Господин Шиш се усмихна само с устни. — Е, вие също имате какво да покажете… Между нас да си остане… — Наведе се по-близо до адвоката. — Някои от нашите постъпки може и да приличат на престъпления…
— Всички ония …ани убийства, да речем — кимна господин Лале.
— …но понеже сме си престъпници, ще кажат, че тъкмо това трябва да се очаква от нас. А вие сте уважаван гражданин. Хич не изглежда добре, когато уважаваните граждани се забъркват в такива гнусотии. Хората почват да мърморят.
— За да си спестим… недоразуменията — реши господин Въртел, — ще ви напиша чек за…
— Скъпоценни камъни — прекъсна го господин Шиш.
— Обичаме ги …аните скъпоценни камъни — потвърди господин Лале.