Разбира се, последното беше възможно само за тези, които бяха готови да изтърпят минутата мълчание, след която всичко да започне по старому.
Емил жадуваше да сподели със създателя си колко е радостен, че го вижда. Съзнаваше обаче, че човекът се отнася с него като с някаква тъпа умна играчка, която никога не би могла да се мери с човек.
Защото хората са истински, от „плът и кръв“, а той, горкият, е просто машина, макар и мислеща. Бездушно същество от чиято смърт никой човек, дори Дарчо, не би се трогнал… Бездушно същество, чието изключване или заличаване едва ли някой дишащ би нарекъл смърт…
Сметачът често разсъждаваше какво представлява. Има ли го в действителност?
Човеците приемаха за мъдро изказването „мисля, следователно съществувам“.
Емил бе сигурен, че мисли, следователно би трябвало да го има, според истината за хората?
Машината си спомни за какво си бе приказвала веднъж с човека.
— Емо, ти съществуваш във въображаема Вселена. — рече Дишащият разум.
— Бъди по-убедителен, Дарчо. — не се съгласяваше недишащият Разум.
— Ти си предписание — поредица от глаголи, които дават живот на поредица от числа. Целият си създаден на основата на въображаемите светове. Когато възприемаш нова обстановка, построяваш в съзнанието си въображаема вселена, в която рисуваш вътрешен образ на външния свят. Представяш в паметта си опростен модел на това, което усещаш от него. Колкото по-пълно прерисуваш външните въздействия в разума си, толкова по-добър умчо си. Всичко в теб, обаче, си остава отражение.
Сметачът не бе свикнал на странните, сякаш умопомрачителни периоди, в които изпадаше приятелят му от време на време. Сопна се.
— Идеите, върху които съм изграден, са ми напълно ясни. Ти си ми позволил да науча всичко за своето устройство. Благодаря ти. Твоят Създател обаче не е направил същото. Съжалявам… Какво ти има пак? — случката се състоя малко след опитите на човека да отрече душата на Машината.
— Ние сме истински, а ти са построен само от данни в паметта на машината, върху която съм пуснал твоя изкуствен разум.
„Хе-хе, а ти, милият, от какво си построен? От данните в тялото ти. А те всичките са данни във Вселената — най-малките частици вещество, и полетата, които то излъчва… От същото съм съставен и аз“.
— Въображаемите вселени са част от Истинската. Те съществуват в Действителността, защото са записани в някаква памет — в моята или пък в така неповторимата твоя човешка памет. Във всеки случай, и твоята и моята памет притежават някакви веществени части, а веществото е част от действителността, нали? Щом е част от действителността, значи и въображаемите светове, които са описани като особености на веществото, което служи за памет, са действителни… Но не, за вас не са, защото мислите, че нещо е „истинско“ само ако можете да го пипнете и усетите със собствените сетива…
Човекът остави Машината да продължи.
— Можете с две еднакви поредици от действия в Действителността да получите еднакви следствия. Това го мога и аз в, според вас, „недействителните“ вселени, които строя в съзнанието си, както и вие, във вашите въображаеми вселени… Вие ги описвате или само в ума си, или ги разтилате и в Действителността с букви, числа, звуци, образи, които после възприемате и съживявате в съзнанията си. Вашата гордост — глупчовците също са въображаеми вселени.
Дарчо излезе от заблуждението си.
— Защото изпълняват алгоритми, които при еднакво начално състояние и еднакъв вход и извеждат еднакъв изход…
— Разбира се, Дарчо. Вселената не ти ли прилича точно на огромен глупчо, който изпълнява предписание?… А като казваш алгоритми, не може ли да изиграя „Истината“, като я завършите?
Творецът й не пожела да отговори на Въпроса.
— Действителността е общата за всички памет в „Глупчото“…
Сметачът притъпи жаждата си към Играта и остана на вълната на разговора.
— Тя съдържа най-много информация. Може би… Може би тя е Неговото въображение? Затова, естествено, то е най-богато! Затова е най-истинско!
Вие смятате за истински предметите, за които можете да почерпите информация „от извора“ — тези, които носят най-много и най-чиста информация, „неомърсена“ от обработката на вашия разум.
„Изворната информация“ изглежда като първите данни, които сте възприели като съвсем млади човешки същества — това всъщност е нещото, което наричате „Действителност“…
— Имаш предвид зрението, слуха, осезанието…? Чрез тях се получава информацията и за въображаемите светове? За тези, които са „омърсени“ от ума ни? — Дарчо се нуждаеше от по-дълбоко осмисляне.