Когато битката приключи и нашият велик бял хетеросексуален екшън герой се е измъкнал жив от своето епично премеждие, той отива някъде високо над града — на място, от което се открива величествена гледка. Железният човек, Спайдърмен, Ватман, Върколака, Джейсън Борн, Джеймс Бонд — всички го правят. Героят отправя взор към цялата красота и болка, стаени в блещукащите светлини на големия град. Мисли за своята специална мисия, за своите уникални таланти, за силата си, за необичайния си, изпълнен с битки живот, за всички жертви, които е трябвало да направи в негово име.
Рано сутринта клуб „Вуду“ представляваше просто циментова площадка на покрива, осеяна с червени и черни дивани. Столовете бяха с формата на огромни ръце. Над покрива се виеше стълбище. Посетителите можеха да се изкачат по него, за да се насладят на хубавата гледка към булевард „Лае Вегас“, намиращ се долу. Имаше няколко клетки за танцьорките, но в момента в салона нямаше никой освен един чистач. Той вдигна вежди, щом зърна Джул да влиза.
— Само искам да разгледам — каза му тя. — Няма да ви навлека неприятности, кълна се.
— Ясно — каза той. — Давай. Аз тъкмо минавам с парцала.
Джул се качи по стълбището и се взря в града. Замисли се за живота, който водеха всички тези хора долу. За хората, които си купуваха паста за зъби, караха се, взимаха по някоя опаковка яйца от супера на връщане от работа. Живееха живота си, заобиколени от всички тези блестящи светлини и неон, щастливи в убеждението си, че дребничките, сладки жени са безобидни.
Три години по-рано Джулиета Уест Уилямс бе на петнайсет. Отишла бе в една игрална зала — голяма, с климатик, чисто нова и лъскава. Тъкмо обираше точките в една симулация, в която играеше с военен. Увлякла се беше в стрелбата, когато две момчета, които познаваше от училище, я приближиха в гръб и я стиснаха за гърдите. По едно от двете страни.
Джулиета заби рязко лакът в мекия стомах на едното, след което се завъртя и тежко стовари крак върху ходилото на второто. Накрая го цапардоса с коляно в чатала.
За пръв път удряше някого извън уроците по бойни изкуства. За пръв път й се налагаше.
Е, добре де, не й се налагаше. Искаше го. Хареса й.
Когато момчето се преви на две и се разкашля, Джул се обърна и фрасна в лицето първото с основата на дланта си. Главата му се отметна назад, тя го сграбчи за предната част на фланелката и изкрещя в мръсното му ухо:
— Не съм ти собственост, че да ме пипаш, когато си пожелаеш!
Искаше да съзре страх по лицето му, да види как приятелят му се свива на близката пейка. Тези две момчета бяха толкова нахакани в училище. От нищо не се бояха.
Пъпчивият мъж, който работеше в игралната зала, се приближи и я хвана за ръката.
— Тук боят е забранен, госпожице. Опасявам се, че ще трябва да си върбите.
— За ръката ли сте ме хванали? — попита тя. — Защото не искам да ме хващате за ръката.
Той бързо я пусна.
Страхуваше се.
Беше с петнайсет сантиметра по-висок и поне с три години по-възрастен. Голям мъж, а се плашеше от нея.
Беше й приятно.
Джулиета излезе от игралната зала. Не се безпокоеше, че момчетата ще я проследят. Чувстваше се така, сякаш беше във филм. Не бе допускала, че може да се грижи за себе си по такъв начин. Не беше проумяла напълно колко силна е станала благодарение на бойните изкуства и вдигането на тежести в училище. Осъзна, че си е изградила броня. Може би именно това бе искала да стори.
Изглеждаше както винаги, изглеждаше като всеки друг, но от този момент нататък виждаше света различно. Да бъдеш физически силна жена — това беше нещо голямо. Можеше да отидеш навсякъде и да извършиш всичко, ако на останалите им бе трудно да те наранят.
Няколко етажа по-надолу, в коридора на хотел „Рио“, Джул откри една камериерка, която тъкмо тикаше количката си напред. С бакшиш от четирийсет долара си осигури възможността да поспи в една от стаите до три и половина. Настаняването в нея беше предвидено за четири следобед.
Още една нощ, прекарана в кражби на портфейли, и още един ден, прекаран в сън, и Джул бе готова да си купи някоя кола на старо, която да не се набива на очи, от мазния тип, който ги продаваше на един паркинг. Плати в брой. Взе си багажа от автогарата и скъта допълнителните документи за самоличност под велурената тапицерия на автомобила.
Прекоси границата и влезе в Мексико с паспорта на Аделейд Бел Пери.
16
Последната седмица на февруари 2017 г.
Лондон
Три месеца преди Джул да пристигне в Мексико, Форест Смит-Мартин лежеше на дивана й и хрупаше бейби морковчета с правите си лъскави зъби. Отседнал бе в апартамента й в Лондон от пет вечери насам.