— Всъщност не съм длъжна — отговори тя.
— Моля те.
— Не мога да се замесвам в това.
— Няма нужда да се замесваш, Имоджен. Дойдох да те помоля за помощ, защото ти имам доверие.
Ими въздъхна.
— Дойде при мен, защото имам сметка в банката.
— Не е това. Помежду ни има връзка.
— Така ли?
— Всички онези следобеди у нас. Не съм те молил за нищо. Идваше, защото искаше.
— Не съм била у вас от седмица — каза му Имоджен.
— Липсваш ми.
— Няма да ти погася дълговете — отсече Ими с твърд глас.
— Имам нужда само от заем. Колкото да се закрепя. За да ме оставят на мира.
— Лоша идея — каза Имоджен. — Налага се да се обърнеш към банката. Или да изтеглиш заем по кредитната си карта.
— Нямам кредитна карта. Тези хора са… не се шегуват. Подхвърлиха бележки в колата ми. И…
— Не е трябвало да залагаш пари — прекъсна го Ими рязко. — Мислех те за по-умен.
— Не можеш ли да ми дадеш назаем само толкова, колкото да си платя дълга? И няма да ме видиш повече, ако не желаеш. Ще ти върна парите и ще изчезна, обещавам.
— Преди една минута ми обясняваше каква страхотна връзка имало помежду ни. А сега обещаваш да изчезнеш?!
— Нямам нищичко — каза Скот умолително. — В портфейла ми се мъдрят едва пет долара.
— Къде е семейството ти?
— Баща ми ни напусна много отдавна. Майка ми се разболя от рак, когато бях на седемнайсет — отговори Скот. — Нямат си никого.
Ими замълча за малко.
— Съжалявам. Не знаех.
— Моля те, Ими. Сладкишче.
— Не започвай с това. Форест е горе в къщата.
— Ако просто ми помогнеш, ще си тръгна, без да вдигам шум.
— Заплашваш ли ме?
— Моля те за помощ като приятел, за да си погася дълга, това е. Десет хиляди долара са нищо за човек като теб.
— Защо им ги дължиш? На какво си заложил?
— Бой с кучета — промърмори Скот.
— Не — прозвуча шокираният глас на Ими.
— Кучето беше добро.
— Това е кървав спорт. И незаконен.
— Имаше едно куче от приют, за което знаех, че е наистина жилаво. И познавах мъжа, който организираше боевете от време на време. Има два питбула. Не е като да е предварително решено мероприятие или нещо такова.
— Било е организирано, ако този човек устройва боеве с кучета. Има закони срещу това. Жестоко е.
— Това куче обичаше да се бие.
— Не говори така — каза Имоджен. — Просто недей. Ако някой го беше осиновил и се беше отнасял човешки с него, щеше да…
— Не знаеш за какво куче ставаше въпрос — настоя Скот сърдито. — Така или иначе, боят се състоя и то загуби, окей? Накарах ги да ги разтърват, преди да го наранят твърде сериозно, защото собственикът на кучето има право да го стори, ако… Боят не беше такъв, какъвто очаквах.
Джул бе замръзнала на място, скрита зад стената на открития душ. Не смееше да помръдне.
— Това означава, че загубих пари и за всички, които бяха заложили на него — продължи Скот. — Казаха, че е трябвало да го оставя да се бие до смърт. Аз им напомних, че според правилата имам право да спра боя. Те казаха, че е така, но и че никой не го прави, защото по този начин прецакваш всички, които са заложили на кучето ти.
Той плачеше.
— И си искаха заложеното обратно. Мъжът, който бе организирал боя, настояваше да си възстанови инвестицията. Каза, че хората са се оплакали, че съм съсипал бизнеса му, като съм поискал да участвам с куче, а после… Страх ме е, Имоджен. Не знам как да подредя нещата без твоя помощ.
— Нека ти обясня положението — поде Имоджен бавно. — Ти си мой работник, мой чистач, мой прислужник. Справяш се сносно и беше забавно да се виждаме от време на време. Това не ме задължава да ти помагам, когато си извършил нещо незаконно и неморално с горкото беззащитно куче.
Джул започна да се поти. Начинът, по който Имоджен каза „работник, чистач, прислужник“. Беше така студена. Досега не я бе съзирала лице в лице с някого, когото ненавиждаше.
— Значи, няма да ми помогнеш? — попита Скот.
— Ние едва се познаваме.
— Хайде де, някои седмици идваше у нас всеки ден.
— Нямах представа, че обичаш да зяпаш как кучета се разкъсват едно друго на парчета, докато не умрат. Нямах представа, че залагаш пари. Нямах и най-бегла представа, че можеш да бъдеш толкова глупав или жесток, защото за мен ти си просто момчето, което ми чисти къщата. По-добре си върви. Ще намеря друг, който да търка пода.
Ими беше лъгала Форест. И Джул. Измисляла си бе лъжливи истории за това къде е ходила следобедите. Подвеждала ги бе защо косата й е мокра, защо е уморена, откъде е купила храна. Мамила ги беше, че е играла тенис с Брук.