Гепи беше открил личния си рог на изобилието.
Сега трябваше да пипа много, много внимателно.
Влаго притича под внушителните арки към ярката светлина в дъното. Посрещна го абсолютно идилична картина. Хюбърт стоеше пред Глупър и от време на време потупваше някаква тръбичка. Игор издухваше едно от необичайните си стъклени творения над малката си пещ, а г-н Менгеме, бивш Бухльо Дженкинс, седеше на работната си маса с отнесено изражение. Влаго веднага усети надвисналата катастрофа. Нещо не беше наред. Нямаше значение какво точно — просто се усещаше една обща принципна нередност. И изражението на г-н Менгеме никак не го успокои. Въпреки това човешкият ум, който оцелява като се бори с живота минута след минута, винаги търси начин да отложи сблъсъка с неизбежната истина. Влаго приближи работната маса като триеше ръце.
— Как върви, Бух… искам да кажа, г-н Менгеме — попита той. — Готови ли сме вече?
— О, да — отвърна художникът с безрадостна малка усмивка на лицето си. — Ето на.
На бюрото пред него лежеше обратната страна на образеца на първата официална доларова банкнота. Влаго и друг път беше виждал такива рисунки — в детската градина, когато беше четири годишен. Лицето на това, което вероятно трябваше да е Лорд Ветинари, имаше две точки вместо очи и беше окичено с широка усмивка. Панорамата на пулсиращият от живот град Анкх-Морпорк изглежда се състоеше от множество квадратни къщи с по един квадратен прозорец във всеки ъгъл и една врата в средата.
— Мисля, че е едно от най-добрите ми творения — заяви Менгеме.
Влаго дружески го потупа по рамото и после решително се запъти към Игор, който вече беше добил отбранителен вид.
— Какво си му направил? — тросна се Влаго.
— Превърнах го в една уравновешена личношт, която не ше ражкъшва от тревоги, штрахове и параноя — обясни Игор.
Влаго огледа работното пространство на Игор, за което се изискваше храброст и здрави нерви. На плота забеляза стъкленица, в която плаваше нещо неясно. Влаго се вгледа по-отблизо — още една героична постъпка, когато човек се намира в среда с преобладаващо Игорово присъствие.
Това не беше щастлива ряпа. Беше подпухнала, блъскаше се в стените на стъкленицата и от време на време се превърташе.
— Разбирам — каза Влаго. — Но изглежда когато си надарил нашия приятел с оптимистичния и уравновесен подход към живота, присъщ на една ряпа, не че искам да натяквам, изглежда си му прехвърлил и артистичните заложби на, няма да се поколебая да използвам тази дума отново, една ряпа.
— Но шега той е много по-щаштлив в шобштвената ши глава!
— Убеден съм, но колко точно от него присъства в собствената му глава и каква част е придобила, наистина не ми се ще да се повтарям, характера на кореноплод?
Игор обмисли въпроса за момент.
— Като човек, отдаден на медицината, шър, аж винаги трябва да се шъображавам ш това, което е най-добро жа пациента. В момента той е щаштлив, доволен и няма никакви жемни грижи. Кой би ше откажал от такова нещо, шамо жа едното умение ришува добре?
Влаго дочу упорито тупкане. Ряпата се блъскаше в стената на буркана.
— Това е интересен философски въпрос — съгласи се Влаго, като отново хвърли поглед към щастливото, макар и отнесено изражение на Менгеме. — Но се опасявам, че всички ужасни дреболии, които изброи, са били именно онова, което е съставяло неговата личност.
Нервното блъскане на зеленчука стана по-шумно. Игор и Влаго преместиха поглед от стъкленицата към притеснително ухиления мъж.
— Игор, кой ще знае по-добре от теб какво точно ни прави такива, каквито сме?
Игор се засмя чистосърдечно.
— О, повярвайте ми, шър…
— Игор? — прекъсна го Влаго.
— Да, гошподарю — примири се Игор.
— Върви вземи проклетите жици, моля.
— Да, гошподарю.
Влаго изкачи стълбите от мазето и се намери насред пълна паника. Г-ца Драперия, все още ронеща сълзи, го забеляза и токовете й чевръсто затракаха в негова посока.
— Трябва да направите нещо! Г-н Непреклон изхвръкна от тук с викове и сега не можем да го намерим никъде!
— А защо го търсите? — попита Влаго и тогава осъзна, че е произнесъл въпроса на глас. — Искам да кажа, по каква причина го търсите?
Разказаха му. Докато г-ца Драперия обясняваше, Влаго имаше усещането, че само той не схваща къде е проблемът.