— Добре де, допуснал е грешка. Какво от това? Нали всичко се е изяснило? Вярно, срамота е, но все пак… — и тогава той си припомни, че „грешката е по-лоша от грях“.
Но това е пълна глупост, възрази неговият разум. Можел е просто да каже нещо като: „Виждате ли, дори аз допускам грешки, ако не внимавам! Затова всички винаги трябва да сме бдителни!“. Или е можел да им заяви: „Направих го, за да ви изпитам!“. Дори учителите в училище го правят понякога. Има поне дузина начини да се измъкнеш от такава ситуация. Но те са за хора, склонни да се измъкват. Не мисля, че г-н Непреклон се е опитал да се измъкне от каквото и да било в живота си.
— Надявам се, че не е направил нещо… неразумно — каза г-ца Драперия и извади измачкана кърпичка от ръкава си.
Нещо… неразумно, помисли си Влаго. Този израз хората използват, когато се опасяват, че някой може да реши да скочи в реката или да изгълта цялото съдържание на домашната аптечка наведнъж. Такива неразумни постъпки.
— Никога не съм срещал по-разумен човек — отбеляза Влаго.
— Е, ъъ, да, то и ние винаги сме му се чудили, честно казано — призна един чиновник. — Искам да кажа, идва тук призори, а един от чистачите ми каза, че често оставал до късно през нощта… Какво, бе, какво? Заболя ме!
Г-ца Драперия, която го беше сръгала, сега му шепнеше нещо на ухо. Мъжът сякаш се смали и погледна Влаго смутено.
— Съжалявам, сър, изказах се не на място — измърмори чиновникът.
— Г-н Непреклон е добър човек, г-н Мустак — каза г-ца Драперия. — Много усърден.
— Изглежда изисква същото усърдие от всички ви — отбеляза Влаго.
Този опит да се покаже съпричастен с отрудените служители явно не подейства.
— Който го е страх от мечки, да не се хваща на хорото — отсече един от старшите чиновници и думите му бяха посрещнати с одобрителен шепот.
— Ъм, мисля, че искате да кажете, „да не ходи в гората“. „Гладна мечка хоро не играе“ се казва, когато…
— Половината главни касиери в Равнините са започнали кариерата си в тази кантора — прекъсна го г-ца Драперия. — Както и някои от управителите. А г-ца Лий, която е заместник управител на Търговска банка Апсли в Сто Лат, получи длъжността заради препоръката, която й написа г-н Непреклон. Обучен при Непреклон. Това се счита най-висш атестат. Ако имате препоръка от г-н Непреклон, можете да влезете в която си поискате банка и ще бъдете назначен веднага.
— А ако решите да останете тук, заплащането е по-добро, отколкото където и да било другаде — добави друг чиновник. — Защото той заяви на Съвета, че ако искат най-добрите служители, ще трябва да платят подобаващо!
— Вярно, изисква много — обади се някой друг. — Обаче чувам, че в банка Пайпуърт ги командвал Началник човешки ресурси. Стигне ли се до там, аз винаги ще предпочета г-н Непреклон. Той поне ме третира като истинска личност. Чувам, че оттатък им засичали колко време прекарват в клозета.
— Наричат го Изследване на време-движение — подхвърли Влаго. — Вижте, г-н Непреклон вероятно има желание да остане сам за момента. На кого се е развикал — на младежа, който е допуснал грешката ли?… или не я е допуснал, искам да кажа.
— Младият Хамърсмит — каза г-ца Драперия. — Изпратихме го вкъщи, защото беше разстроен. И не, г-н Непреклон не викаше на него. Не викаше на никого конкретно. Той просто… — тя се поколеба, докато търсеше точната дума.
— Бръщолевеше безсмислици — изпревари я служителят, който се беше изказал не на място, явно все още неспособен да открие правилното място. — И изобщо не знам защо така сте ме зяпнали. Вие всички го чухте. Изглеждаше сякаш е видял призрак.
Чиновниците се щураха наоколо и се връщаха в офиса сами или по двама. По всеобщо мнение бяха претърсили навсякъде и мнозинството подкрепяше заключението, че трябва да е излязъл през Монетния двор, където все още цареше суматоха около монтажа на новата преса. Влаго не споделяше тяхното мнение. Банката беше стара. Всички стари сгради имаха какви ли не тайни проходи, а г-н Непреклон беше работил в тази сграда от…
— От кога г-н Непреклон работи тук? — попита ги той.
По всеобщо мнение „откакто свят светува“, но г-ца Драперия, която се оказа изключително осведомена по всички въпроси, свързани с Чистонрав Непреклон, уточни че са минали тридесет и девет години, откакто са го назначили в банката на тринадесет-годишна възраст. Младият Непреклон чакал една цяла нощ на входните стълби председателят да дойде на работа и когато той се появил, Непреклон успял да го впечатли с ненадминатото си умение да борави с числа. Бил назначен като разносвач и се издигнал до Главен касиер за двадесет години.