— Как върви, Хюбърт — попита Влаго. — Парите продължават ли да се движат по разписание?
— Какво? О, да, чудесно. Чудесно, чудесно — отвърна Хюбърт и за малко да се изтърси с все стълбата, докато припряно слизаше от нея. Той огледа Прелест Дивна с изражение на смътна паника.
— Хюбърт, това е Прелест Дивна Добродуш — каза Влаго, преди домакинът им да хукне да се спасява. — Тя е моя годеница. Тя е жена — допълни той, като прецени смутения поглед отсреща.
Прелест Дивна протегна ръка и каза:
— Здравей, Хюбърт.
Хюбърт се втренчи в нея.
— Всичко е наред, Хюбърт, можеш да й стиснеш ръката — увери го Влаго. — Хюбърт е икономист. Това е същото като алхимик, но не толкова разрушително.
— Значи си запознат със законите на паричния поток, Хюбърт? — попита Прелест Дивна и разтърси отпуснатата му ръка.
Накрая Хюбърт изглежда си възвърна дар слово.
— Заварих хиляда деветдесет и седем съединения — каза той. — И издухах Закона за намаляващите обороти.
— Сигурна съм, че никой друг преди теб не е съумял да го постигне — коментира тя.
Хюбърт се оживи. Значи не било толкова трудно!
— Ние тук не правим нищо нередно, да знаете! — увери я той.
— Убедена съм, че е така — отвърна Прелест Дивна и опита да си измъкне ръката.
— Обаче можем да проследим всеки долар в града. Възможностите са безкрайни! Но, но, но, ъм, ние, разбира се, по никакъв начин не нарушаваме естествения ред!
— Това е чудесно, Хюбърт — каза тя и задърпа по-силно.
— Естествено, има още неща за доизпипване. Но ние много се стараем! Не е като нещо ужасно да се е случило, само защото ние тук сме отворили някой клапан, нищо подобно!
— Колко вълнуващо! — Прелест Дивна подпря свободната си ръка на рамото на Хюбърт и накрая успя да се измъкне от неговата мъртва хватка.
— Ние ще тръгваме, Хюбърт — обади се Влаго. — Продължавай все така. Гордея се с постиженията ти.
— Наистина ли? — искрено се учуди Хюбърт. — Г-н Козмо смята, че съм луд и искаше леличка да изхвърли Глупър на боклука!
— Типично назадничаво, старомодно мислене — отвърна Влаго. — Та ние живеем във века на Аншоата. Бъдещето принадлежи на хората като теб, които знаят кое как се случва.
— Така ли? — попита отново Хюбърт.
— Запомни ми думите — увери го Влаго и бързичко поведе Прелест Дивна към изхода.
След като си бяха тръгнали, Хюбърт подуши дланта си и потръпна.
— Приятни хора, не мислиш ли?
— Нешъмнено, гошподарю.
Хюбърт вдигна поглед към блещукащите, ромолящи тръби на Глупър, чинно отразяващи чрез своите потоци приливите и отливите на парите в града. Само един добре премерен удар можеше да разтърси целия свят.
Беше непоносима отговорност.
Игор се присъедини към него. Тишината беше нарушавана само от плацикането на икономиката.
— Какво ще правя сега, Игор? — попита Хюбърт.
— У дома имахме една пошловица — отвърна Игор.
— Едно какво?
— Пошловица. „Ако не ишкаш да ши имаш чудовище, не дърпай шалтера“.
— Игор, според теб аз луд ли съм?
— Много велики мъже, ша били шчитани луди, г-н Хюбърт. Дори доктор Ханш Подем ше опитваха да го ижкарат умопобъркан. Но питам ви аж, би ли могъл луд човек да ижобрети революционния екштрактор жа живи можъци?
— Хюбърт напълно ли е… нормален? — попита Прелест Дивна, докато се изкачваха по мраморните стълби към апартамента на Влаго.
— Ако питаш вманиачените по работата си хора, които не подават нос навън, съвсем си е нормален, даже — отвърна Влаго.
— Държа се сякаш не е виждал жена преди!
— Просто не е свикнал да си има работа с неща, за които никой не предоставя указанията за ползване — обясни Влаго.
— Ха! — възкликна Прелест Дивна. — Типично по мъжки.
Изкарва миниатюрна заплата, работейки за големи, помисли си Влаго. Търпи нагли графити и строшени витрини заради големите. Запилява се насред пущинака и спори с влиятелни хора. Всичко заради големите. Да е чула дори дума по въпроса от мен? Не. Защото Влаго се беше запознал с указанията.
Бяха стигнали неговия етаж. Прелест Дивна подуши въздуха.
— Усещаш ли? Не е ли божествен този аромат? — попита тя. — Такава миризма може да превърне и заек в хищник.
— Агнешка главичка — каза Влаго безрадостно.
— Само за бульона — успокои го Прелест Дивна. — Всички меки, пихтиести части се отстраняват предварително. Няма страшно. Ти сигурно се мусиш, заради онзи стар виц.
— Какъв стар виц?
— Е как! Отива едно момче при месаря и казва: „Мама каза да ми дадеш една агнешка главичка, ама й остави и очите, че да ни изгледа до края на седмицата“. Е, хайде де, не схващаш ли? Използват „гледам“ с двоен смисъл — като „виждам“ и като „грижа се за“…