— Просто си мисля, че не е честно спрямо овцете, това е!
— Виж ти. Значи нямаш проблем да ядеш едри сочни животински мръвки, стига да не е очевидно от коя част на животното произхождат, но смяташ, че не е честно да се ядат останалите части? Да не си мислиш, че ако изхвърлиш главата тя ще си помисли: „Е, поне на мен ми се размина“? Ако се замислиш, колкото повече изяждаме от едно животно, толкова по-голяма услуга правим на вида като цяло, защото толкова по-малко от тях се налага да умират.
Влаго бутна двойните врати навътре и отново го налегна усещането за нередност.
Този път то се дължеше на отсъствието на Г-н Каприз. Обикновено той се излежаваше в панера си, готов да посрещне Влаго шумно и лигаво. Но сега панерът беше празен.
Освен това стаята изглеждаше някак по-широка, понеже и Гладис не се виждаше никъде. На пода лежеше малък син нашийник. Въздухът беше изпълнен с миризма на варено месо.
Влаго се втурна по прохода към кухнята, където завари Гладис, изправила внушителната си снага до печката и съсредоточила поглед върху потракващия капак на огромен казан. Мътна пяна се процеждаше изпод капака и капеше върху печката.
Гладис се извърна, когато забеляза Влаго.
— Приготвям Ви Вечерята, Г-н Мустак.
Мрачните пипала на предчувствието заиграха параноичен танц в ума на Влаго.
— Ако обичаш, остави черпака и се отдалечи от печката — каза й Прелест Дивна. Влаго не беше усетил, кога тя се беше озовала до него.
— Готвя Вечерята На Г-н Мустак — отвърна Гладис с тон, в който се долавяше непокорна нотка. На Влаго му се струваше, че мехурчетата на мръсната пяна набъбват.
— Да, и изглежда е почти готова — продължи Прелест Дивна. — Затова Бих Искала Да Й Хвърля Един Поглед, Гладис.
Последва тишина.
— Гладис?
В едно непрекъснато движение големът остави черпака и отстъпи — половин тон жива глина, движеща се леко и безшумно като дим.
Прелест Дивна внимателно повдигна капака и потопи черпака в кипящото съдържание на казана.
Влаго усети, че нещо го драска по ботуша. Погледна надолу и срещна загрижения поглед на Г-н Каприз. После вдигна очи към обекта, който в момента изплуваше от бульона, и осъзна, че поне тридесет секунди не си е поемал дъх.
В този момент в кухнята се втурна Пеги.
— О, ето те къде си, немирник такъв! — извика тя и вдигна малкото куче. — Можете ли да си представите, измъкнал се и слязъл чак до хладилното помещение!
Тя огледа обстановката, като отмяташе косата от челото си.
— Гладис, нали ти казах да махнеш тенджерата от огъня, когато почне да ври!
Влаго върна поглед върху черпака и сред внезапно обзелото го облекчение осъзна, че няколко отделни необичайни факта се борят да привлекат вниманието му.
Заемам тази служба само от седмица. Човекът, от когото буквално завися, избяга от тук с крясъци. Ще бъде разобличен като престъпник. Това е агнешка главичка…
И, благодарение на съобразителния Еймсбъри, очите й бяха прикрити с тъмни очила.
Глава 9
— Извинете ме, преподобни, но е време да затваряме — гласът на мадам Хаузър наруши съня на Гепи. — Сутрин отваряме в девет — добави тя с неприкрита надежда.
Гепи отвори очи. Топлата зала и равномерното тиктакане на стенния часовник го бяха приспали. Мадам Хаузър стоеше пред него, но не великолепно гола и розова, както в съня, който беше прекъснала, а облечена в семпло кафяво палто и с неподходяща шапка с пера.
Внезапно разбуден, Гепи зарови в джобовете си за ченетата. Не смееше да ги оставя да се ширят в устата му, когато е заспал. Обзет от непривично смущение, той се извърна, докато се бореше да ги вкара в устата си, а после и да ги вкара в правилното положение. В отчаянието си, той ги измъкна и няколко пъти яростно ги удари в подлакътника на стола, за да пречупи ината им, преди отново да ги натика в устата си.
— Ушжг! — каза Гепи и сам се зашлеви през лицето. — Благодаря ви, мадам — успя да произнесе накрая, като попиваше устата си с кърпичка. — Съжалявам, че станахте свидетел на тази гледка, зжаклевам се, собствените ми зъби ще ме превърнат в мъченик.