— Не исках да ви безпокоя — продължи мадам Хаузър, чието ужасено изражение вече избледняваше. — Предположих, че имате нужда от сън.
— Не сън, мадам, а съзерцание — поправи я Гепи и се изправи. — Бях се отдал на размисли за пропадането на неправдата и възхода на божественото. Понеже не е ли писано, че последните ще станат първи, а първите последни?
— Да знаете, мен това винаги малко ме е притеснявало — призна си мадам Хаузър. — Така де, какво ще стане с хората, които не са точно първи, ама и не са съвсем последни. Нали се сещате… тези, дето правят каквото могат, но се движат някъде по средата.
Тя се запъти към вратата, с което му подсказа, че трябва да я последва, макар и не толкова деликатно, колкото й се искаше.
— Действително, Бърнис, каква главоблъсканица — Гепи тръгна след нея. — Светите текстове не споменават нищо по въпроса, но аз съм убеден, че…
Гепи сбърчи чело. Рядко го бяха вълнували религиозни въпроси, а този беше особено заплетен. Той обаче бързо съобрази как да продължи, сякаш цял живот само това беше правил.
— Мисля, че те ще продължат да се движат все така по средата, но вероятно в противоположната посока!
— Ще тръгнат назад към последните? — притесни се тя.
— Да, скъпа моя, но припомнете си че тогава те ще са станали първи.
— Ама, разбира се, не ми беше хрумвало. Това май е единственият начин да се подредят нещата, освен ако първоначалните Първи не решат да изчакат Последните да ги настигнат.
— Това вече би било истинско чудо — съгласи се Гепи, докато тя заключваше вратата.
Вечерният въздух беше остър и неприятен. След уюта на вестникарския архив идеята за поредна нощ, прекарана в долнопробния мотел на Маймунската улица, изглеждаше двойно по-отблъскваща. В момента Гепи се нуждаеше от свое лично чудо и му се струваше, че то, като че ли вече се оформя.
— Преподобни, предполагам не ви е лесно да си намирате подслон — каза мадам Хаузър.
Гепи не успяваше да различи изражението й в сумрака.
— О, но аз имам вяра, сжзестро — каза той. — Ако Ом не ни навести лично, той изсжпраща… Арргх!
Точно сега ли! Една пружина се беше изплъзнала! Това беше живо наказило!
Но колкото и да беше болезнено, това можеше да се окаже в негова полза. Защото мадам Хаузър внезапно беше придобила изражението на жена, решена да извърши добро дело, каквото ще да става. Обаче как само болеше; беше изплющяла право през езика му.
Зад тях някой се обади.
— Извинете, не можах да не забележа… Вие сте г-н Гепи, нали не греша?
Вбесен от непоносимата болка, Гепи се извъртя, готов да сее смърт, но мадам Хаузър го изпревари.
— Преподобният Гепи, ако обичате, благодаря.
Юмруците на „Препедобния“ се отпуснаха.
— Да, азж сшъм — изломоти той и срещна погледа на блед младеж в старомодна чиновническа униформа.
— Казвам се Ейдотук — каза младежът. — Ако вие действително сте Гепи, познавам един заможен човек, който много би искал да ви види. Току виж ви излязъл късметът днес.
— Тъй ли било? Ако този заможен господин сше казжва Косзмо, азж също много бих искал да го видя. Току виж и двамата излезем късжшметлии днес.
— Не ми казвай, че не се изплаши, поне за момент — подхвърли Влаго, когато двамата вече се бяха разположили във всекидневната с красивия мраморен под. По-точно Прелест Дивна се беше разположила. Влаго претърсваше.
— Нямам представа за какво говориш — отрече тя, а той отвори пореден скрин.
— Големите не са създадени, за да бъдат свободни и често не знаят как да… реагират.
— Но се учат. Тя никога не би наранила кучето — заяви Прелест Дивна, като го гледаше как се щура наоколо.
— Не отричай, че същата мисъл ти хрумна и на теб. Много добре те чух как й каза, там какво беше: „Остави черпака и бавно отстъпи назад“ — Влаго дръпна някакво чекмедже.
— Търсиш ли нещо?
— Банкови ключове. Връзката трябва да е тук някъде.
Тя се изправи и се включи в търсенето. В противен случай трябваше да продължат да спорят за Гладис. Освен това апартаментът имаше огромно количество шкафове и чекмеджета, а те трябваше да правят нещо докато вечерята им стане готова.
— Този ключ за къде е? — попита Прелест Дивна само след секунди.
Влаго се обърна към нея. Тя държеше ключодържател с единствен сребрист ключ.
— Не, трябва да са цяла връзка. А този къде го намери?
Тя посочи голямото бюро.
— Просто докоснах тук отстрани и… Хм, този път не се получи…