— Не знам, сър. Най-искреното ми желание е да оценя ситуацията в нейната пълнота. Можете ли да ми кажете защо из сградата търчи малко куче, захапало нещо, което ще нарека предмет от интимен характер с навиващ се механизъм?
— Вероятно, защото аз бавно полудявам — отвърна Влаго. — Вижте, единственото, което е от значение тук, е че г-н Непреклон си изпусна нервите и се заключи в трезора. Трябваше да намеря начин да го изкарам от там бързо.
— Ах, да, златният резерв — каза капитанът. — Нека поговорим за златото.
— Какво за златото?
— Надявах се вие да можете да ми кажете, сър. Струва ми се, имахте намерение да го продадете на джуджетата?
— Какво? Е, да, така казах, но то беше само, за да илюстрирам гледната си точка.
— Гледна точка — повтори капитанът сериозно и си го записа.
— Вижте, много добре ви знам как действате — каза Влаго. — Ще ме накарате да продължа да говоря, докато току виж забравя къде се намирам и взема да изтърся нещо глупаво, от което става ясно колко съм виновен.
— Благодаря ви, сър — отвърна капитан Керът и отгърна нова страница.
— За какво ми благодарите?
— Задето ме осведомихте, че имате опит с полицейските разпити, сър.
„Видя ли сега?“, сопна се Влаго на себе си. Така става, като не си постоянно нащрек. Уменията ти се притъпяват. Дори един полицай може да не надхитри.
Капитанът вдигна поглед.
— Трябва да призная г-н Мустак, че част от вашите показания бяха потвърдени от независим свидетел, който не би могъл да ви е съучастник.
— Говори ли сте с Гладис? — попита Влаго.
— Коя е Гладис?
— Тази дето мърмори за мръсните ботуши.
— Как е възможно голем да бъде женски, сър?
— А, това го знам. Правилният отговор е: как е възможно голем да бъде мъжки?
— Действително, сър, интересен въпрос. Това, предполагам, обяснява роклята. От чисто любопитство, сър, колко тежък товар би могъл да носи един голем?
— Не знам, няколко тона, вероятно. Какво намеквате?
— Все още не знам, сър — отвърна Керът приветливо. — Командир Ваймс казва, че когато ти попадне чиния объркани спагети, трябва да хванеше единия край и да дърпаш, докато откриеш кюфтенцето. В действителност, вашата версия на събитията съвпада с показанията, предоставени от Г-н Каприз. Разбира се, доколкото той е могъл да схване ситуацията.
— Разпитали сте кучето!?
— Все пак, той е председател на банката, сър — отвърна капитанът.
— Но как разбрахте какво… А, понеже си имате върколак, нали? — ухили се Влаго.
— Стражата отказва да потвърди този факт, сър.
— Да знаете, всички са наясно че върколакът е Ноби Нобс.
— Така ли, сър? Виж ти. Какъвто и да е случаят, важното е, че действията ви тази вечер са изяснени.
— Добре. Благодаря — Влаго тръгна да се изправя.
— От друга страна обаче действията ви по-рано тази седмица, не са.
Влаго се отпусна обратно.
— Е да, но никой не очаква да ги изяснявам, нали?
— Би могло да е от полза, сър.
— Как точно ще ви помогне?
— Би могло да ни помогне да си изясним защо в трезора не открихме злато, сър. Вярно, това е малка подробност в цялостната картина, но е наистина озадачаваща.
В този момент някъде наблизо се разнесе ентусиазираният лай на Г-н Каприз…
Козмо Охол седеше на бюрото си, подпрял пръстите на двете си ръце пред устата и наблюдаваше как Гепи се храни. Повечето хора, ако имаха избор, не биха наблюдавали това зрелище повече от тридесет секунди.
— Добра ли е супата? — попита Козмо.
Гепи смъкна купата след продължително финално сърбане.
— Убиец, ваше благородие — отвърна Гепи.
Той извади сивкав парцал от джоба си и…
Ще си извади зъбите, точно тук, на масата, помисли си Козмо. Изумително. О да, и между тях са заседнали парченца морков.
— Моля, спокойно се погрижете за зъбите си — каза той, докато Гепи вадеше извита вилица от джоба си.
— Тия зъби ще ми видят сметката, шжър — каза Гепи. — Зжаклевам се, постоянно се опитват.
Чу се дрънчене на пружини, докато той ръчкаше протезите с вилицата, а после, явно доволен от резултата, ги натика обратно върху сивите си венци и ги намести.
— Така е по-добре — оповести Гепи.
— Добре тогава — подхвана Козмо. — Предвид характера на обвиненията, които вие отправихте, а Дръмнот записа и ви предостави за подпис, нека ви попитам — защо не отнесохте тази информация до лорд Ветинари?
— И друг път съм чувал хора да се измъкват от бесжилото, сър — отвърна Гепи. — Не е трудно, ако разполагаш с нужните средства. Ама никога не се е случвало някой от тях още на следващия ден да си намери тлъста служба. Държавна служба при туй. А ето че сега и банкер го направиха. Някой определено се грижи за него и не ми се вярва да е фея-кръсшжница. Затова ми се сжтори глупаво да се опитвам да говоря с Ветинари. Обаче вие сте друго нещо. Защото сега вашата банка е в неговите ръце, което е срамота. Ей зжатуй, можете да разжчитате на мен, сжър.