А, припомни си Влаго, докато си навличаше панталона, ето още една малка благословия: беше присъствал лично, когато Г-н Каприз беше предложил брак на върколака…
… който в онзи момент едва се крепеше върху една от огромните, украсени урни, които никнеха като отровни гъби в коридорите на банката. Урната се клатушкаше. Същото правеше и ефрейтор Нобс, който освен това се заливаше от смях, докато…
… гледаше как Г-н Каприз пружинира нагоре-надолу с неугасим ентусиазъм. В устата си той все още държеше новата си играчка, която към онзи момент мистериозно се беше оказала навита. Така благосклонната съдба беше решила, всеки път когато Г-н Каприз подскочи нагоре, инерцията от движението на играчка да превърта малкото куче във въздуха.
А Влаго си помисли: значи върколакът е женски и носи значка на стражата на каишката си. А аз пък вече съм виждал точно този цвят коса. Ха!
Веднага след това погледът му се беше върнал на Г-н Каприз, който правеше салто след салто с изражение на абсолютно блаженство…
… докато накрая капитан Керът го подхвана във въздуха, върколакът избяга и шоуто приключи. Но на Влаго завинаги щеше да му остане споменът. Следващият път, когато се случеше да се размине със сержант Ангуа, щеше да изръмжи тихо, макар че това вероятно можеше да бъде изтълкувано като нападение.
Вече напълно облечен, Влаго отиде да се поразходи из дългите коридори.
Стражата беше оставила допълнителни пазачи за през нощта. Капитан Керът съобразяваше бързо. Всички допълнителни стражници бяха тролове. Не беше никак лесно да убедиш един трол да погледне нещата от твоята гледна точка.
Той усещаше, че го гледат, накъдето и да мръдне. Не бяха оставили пазач пред вратата към подземието, но Влаго бързо посърна, когато приближи ярката светлина, обгръщаща Глупър и видя пазача, застанал пред спасителната задна вратичка.
Бухльо се беше проснал на матрака си и хъркаше, но без да изпуска четката от ръката си. Влаго му завиждаше.
Хюбърт и Игор се суетяха около стъклената плетеница, която според Влаго изглеждаше все по-голяма всеки път щом я видеше.
— Проблем ли има?
— Проблем? Не. Никакъв проблем! — бързо отвърна Хюбърт. — Всичко е наред! Според вас има ли проблем? Защо смятате, че може да има проблем? Какво ви кара да мислите, че нещо може да не е наред?
Влаго се прозина.
— Да имате кафе? Или чай? — попита той.
— За ваш, г-н Муштак, ще приготвя шплот.
— Сплот? Истински сплот?
— Шъвшем, шър — увери го Игор самодоволно.
— Но тук няма откъде да се купи.
— Жнам, шър. Вече е обявен ижвън жакона и в родината — информира го Игор, докато ровеше в някаква торба.
— Извън закона? Обявили са го извън закона? Но той е най-обикновен билков чай! Баба ми ни правеше редовно!
— Така е, шър, шъвшем традиционно питие — съгласи се Игор. — От него кошмите по гърдите ижбуяват.
— Да, и баба от това се оплакваше.
— Това алкохол ли е? — попита Хюбърт нервно.
— Съвсем не — отвърна Влаго. — Баба ми никога не пипваше алкохол — той се замисли за момент. — Освен може би афтършейв. Не, сплот се вари от дървесна кора.
— О, звучи приятно — коментира Хюбърт.
Игор се оттегли сред своята гора от странно на вид оборудване, откъдето се разнесе подрънкване на стъкло. Влаго седна на клатещата се пейка.
— Как вървят нещата при теб, Хюбърт? — попита той. — Водата все така ли гъргори наоколо според очакванията?
— Всичко е наред! Всичко! Съвсем наред! Няма абсолютно нищо нередно! — лицето на Хюбърт за момент стана безизразно. Той бързо измъкна малък бележник и се консултира с него. — Как сте вие?
— Аз? О, чудесно. Само дето в трезора трябва да има десет тона злато, пък никакви не се мяркат.
Откъм посоката, където беше изчезнал Игор се дочу трясък от счупено стъкло, а Хюбърт впери във Влаго ужасен поглед.
— Ха? Хахахаха? — каза той. — Ха ха ха ха а ХАХАХА!! ХА ХА ХА!!! ХА ХА…
Игор дотърча толкова бързо, че очертанията му за момент изглеждаха размити, и сграбчи Хюбърт.
— Проштете, г-н Муштак — вметна Игор през рамо. — Ако някой не го шпре, може да откара така ш чашове.
Той шамароса Хюбърт два пъти и измъкна някакво бурканче от джоба си.
— Г-н Хюбърт, колко пръшта виждате?
Хюбърт бавно фокусира поглед.
— Тринадесет? — изхъхри той.
Игор се отпусна и прибра буркана обратно в джоба си.