Хюбърт придоби объркан вид.
— Не знам, сър. Не знаех, че се очаква да намеря и решение.
— Всеки друг град би ни нападнал, ако разполагаше с тези големи — обади се пак лорд Дауни. — А няма нужда да се тревожим и за техните работни места, нали? Така де, поне нещичко бихме могли да завоюваме.
— Да си направим империйка, един вид — отвърна Ветинари ехидно. — Да използваме робите си, за да създадем повече роби? Но дали сме готови да обявим война на целия свят? Защото, каквото и да правим, накрая ще се стигне до там. Най-доброто, на което ще можем да се надяваме, е поне някои от нас да оцелеят. Най-лошото — да постигнем победа. Победа и пълен упадък. На това ни учи историята, лорд Дауни. Нима и така не сме достатъчно богати?
Думите му предизвикаха поредната глъчка и Влаго успя да се промуши незабелязано през неспокойната тълпа до доктор Селяк и хората му, които се опитваха да стигнат обратно до голема на площада.
— Може ли да дойда с вас? Искам да опитам нещо.
Селяк кимна, но докато промъкваха преносимия кръг навън се обърна към Влаго.
— Мисля, че г-ца Добродуш опита всичко. Професорът беше крайно впечатлен.
— Пропуснала е нещо. Вярвайте ми. Като говорим за доверие, кои са тези момци, дето носят чаршафа?
— Мои студенти — отвърна Селяк, докато се бореше да задържи кръга стабилен.
— Изучават некро… ъъъ, посмъртни комуникации по собствено желание? Защо?
— Изглежда им помага да си намират момичета — въздъхна Селяк. Разнесе се хихикане.
— В отдел по некромантия? Що за момичета намират?
— Не, понеже след като се дипломират ще носят черна роба с качулка и пръстен с череп. Мисля, че точният термин, който ползват, е „магнит за мадами“.
— Мислех, че на магьосниците не им е позволено да се женят.
— Брак? — възкликна Селяк. — О, не мисля, че в плановете им влиза такова нещо.
— И по мое време никой не мислеше за брак! — извика Угоен, който се люлееше напред-назад, докато кръгът напредваше бавно през тълпата. — Не можеш ли да поразиш част от тая навалица с Черен огън, Селяк? Нали си некромант, седемте ада да те глътнат дано! Не би трябвало да се държиш любезно! Като гледам как вървят нещата, май ще трябва да прекарвам повече време в отдела!
— Дали може да си поговорим настрана? — прошепна Влаго на Селяк. — Младежите ще се справят и без вас, нали? Кажете им да ни настигнат при голема.
Влаго отпраши напред и никак не се изненада, че Селяк се втурна да го догони. Той дръпна не-точно-некроманта в заслона на един вход.
— Имате ли доверие на студентите си?
— Вие да не сте луд?
— Просто имам план как да оправим нещата, но недостатъкът на плана е, че професор Угоен, уви, повече няма да е на разположение във вашия отдел.
— Като казвате, че няма да е на разположение, имате предвид…?
— Уви, повече няма да го видите — отвърна Влаго. — Това, явно, ще е тежък удар за вас.
Селяк се закашля.
— О, боже. Никога повече няма да може да се върне?
— Така мисля.
— Сигурен ли сте? — отново попита Селяк предпазливо. — По никакъв начин?
— Убеден съм.
— Хм. Е, да, това действително би бил съкрушителен удар.
— Съкрушителен, просто съкрушителен — потвърди Влаго.
— Разбира се, не бих искал той да… страда.
— В никакъв случай, в никакъв случай — увери го Влаго като се бореше да не се разхили.
Нас, хората, много ни бива да си извъртаме нещата както ни отърва, помисли си той.
— Пък и, ако си говорим честно, той се е радвал на дълъг, пълноценен живот.
— Даже два, като се замислиш — вметна Влаго.
— Какво искате да направим? — попита Селяк, на фона на виковете на призрачния професор, който хокаше студентите.
— Ако не се лъжа, съществува такова нещо като… инсорсизъм?
— Аааа не, това не е позволено! Абсолютно противоречи на университетските правила!
— Е, хайде сега, все някак трябва да оправдаете черната роба и пръстена с череп. Така де, предшествениците ви сигурно ще се обърнат в тъмните си ковчези, ако чуят, че възразявате срещу тази незначителна пакост… — и Влаго обясни идеята си с едно изречение.
Виковете и проклятията вече се долавяха по-отчетливо, което им подсказа, че кръгът почти ги е настигнал.
— Е, докторе? — подкани го Влаго.
Сложна поредица изражения премина по лицето на Селяк.
— Ами, предполагам…
— Да, докторе?
— Ами, то ще е като да го пратим в рая, нали така? — попита Селяк.
— Именно! Не бих могъл да се изразя по-точно!
— Всеки се изразява по-добре от тоя идиот! — сопна се Угоен, тъкмо зад него. — Тоя отдел напълно си е зарязал корените, откак съм го напуснал! Ама ще я видим тая работа!