Охолен-и-Масур се бяха издигнали чувствително в бизнес средите заради марките, които печатаха. Те винаги се бяха славили като най-добрата печатница, но сега имаха нужните хора и средства, за да печелят всички големи поръчки. И можеше да им се има доверие. Влаго винаги се чувстваше гузен, когато навестяваше печатницата, защото хората там имаха всички качества, които той само се преструваше, че притежава. Когато Влаго пристигна, мястото беше обляно в светлина, а г-н Масур беше в офиса си и попълваше счетоводна книга. Той вдигна поглед и когато видя Влаго му се усмихна, както човек се усмихва само на най-ценния си клиент.
— Г-н Мустак! Какво мога да направя за вас? Моля, седнете! Напоследък рядко ви виждаме тук.
Влаго седна и си побъбри с човека, защото г-н Масур обичаше да бъбри.
Ситуацията беше сериозна. Ситуацията винаги беше сериозна. Напоследък печатницата използваше много повече преси. О-и-М успяваха да са на чело в своята област, понеже лично се грижеха за развитието на своята област. За съжаление, обясни г-н Масур без да издава някаква емоция, техните „приятелски“ конкуренти, магьосниците от печатницата на Невидимия университет, им бяха нанесли сериозен удар с техните говорещи книги…
— Говорещи книги? Това е интересна идея — отбеляза Влаго.
— Възможно е — съгласи се Масур с изсумтяване. — Но по начало не е било предвидено книгите да говорят. И не че искам да критикувам, но има какво да се каже за качеството на тяхното лепило и за калпавата работа на словослагателите им. И, разбира се, сега вече Университетът не може да рециклира тези книги.
— Защо не?
— Защото ще се скъсат да пищят! Не, със задоволство мога да отбележа, че ние все още сме водещата печатница в града. Ъм, а вие по някаква конкретна причина ли наминахте днес?
— Какво можете да направите с това? — попита Влаго и сложи на бюрото един от новите долари.
Масур го вдигна и разгледа внимателно. После с отнесен глас каза:
— Чувах нещо такова. Ветинари знае ли за тази ваша идея?
— Г-н Масур, обзалагам се, че Ветинари знае размера на обувките ми и какво съм закусвал.
Печатарят остави хартийката внимателно, сякаш можеше да гръмне в ръцете му.
— Разбирам какво правите. Толкова дребно нещо и все пак, толкова опасно.
— Можете ли да ги отпечатате? — попита Влаго. — Е, не в такъв вид. Тези ги направих само за да изпробвам идеята. Имам предвид висококачествени банкноти, стига да намеря художник да ги изрисува.
— О, да, ние сме олицетворение на качеството. В момента изграждаме нова преса, за да насмогваме с поръчките. Но как ще се погрижим за охраната?
— Какво, тук при вас? Досега не сте имали проблеми, нали?
— Досега не. Но досега не се е случвало да сме заринати с камари пари, ако ме разбирате.
Масур вдигна хартиеният долар и го пусна да падне обратно. Хартийката се залюля във въздуха и леко кацна на бюрото.
— Толкова ще са леки. Човек без проблеми би могъл да носи хиляди долари.
— Да, но няма да може да ги претопи. Вижте, защо не монтирате новата преса направо в сградата на Монетния двор? Там има достатъчно място и проблемът със сигурността ще е решен — предложи Влаго.
— Да, това звучи разумно, но една преса е масивно нещо. Ще ни отнеме дни да я пренесем. Вие бързате ли? Разбира се, че бързате.
— Наемете големи. Четири голема ще пренесат каквото ви е нужно. Отпечатайте ми доларите до в други ден и първите хиляда отпечатани ще са премия за вас.
— Защо винаги толкова бързате, г-н Мустак?
— Защото хората не обичат промяната. Но ако тя се случи достатъчно бързо и незабележимо, тогава те просто я приемат като ново обичайно състояние.
— Е, ами, предполагам няма да има проблем да наемем няколко голема — съгласи се печатарят. — Но се опасявам, че има други пречки, които ще е по-трудно да преодолеем. Нали разбирате, че ако почнете да печатате пари, тогава вече фалшификаторите ще се нароят? Може да не им се занимава да фалшифицират марка на стойност двадесет пенса, но за банкноти от десет долара… — той повдигна една вежда.
— Вероятно сте прав. Това проблем ли е?
— Сериозен, приятелю. О, ние естествено можем да помогнем. Свястна хартия с релефни очертания, добро симпатично мастило, подмяна на клишетата често, така че да са винаги достатъчно остри, малки уловки тук-там в рисунъка… и всичко трябва да е изключително сложно. Това е важно. Да, можем да направим всичко това, но банкнотите ще излязат скъпи. Искрено ви препоръчвам да си намерите ето толкова добър гравьор… — Г-н Масур отключи едно от долните чекмеджета на бюрото си и извади лист с марки от петдесет пенса, зелена серия, изобразяващи Кулата на изкуствата. После подаде на Влаго голяма лупа.