Говореше се, че откак в града живеят Игори, гръмотевичните бури са зачестили. Тази конкретна буря си беше изчерпала гръмотевиците, но дъждът продължаваше да вали, сякаш няма никаква бърза работа.
Водни струи се въртяха около ботушите на Влаго, докато той стоеше пред дискретната задна врата на банката и се опитваше да си припомни Почукването на бръснар-хирурга.
О, да. Беше едно от класическите и звучеше като: рам-ТАМ ТАМ-там-там рам там-там-ТАМ-там-там!
Или иначе казано: Бръснач, ножица и бърза ампутация!
Вратата се отвори незабавно.
— Моля, да ме ижвините, жадето вратата не шкърца, шър, но прошто не мога да накарам пантите да…
— Я ми помогни, ако обичаш — прекъсна го Влаго, приведен под теглото на две масивни кутии. — Това е г-н Дженкинс. Ще се намери ли легло за него тук долу? И дали може малко да промениш външния му вид?
— Вероятно повече, отколкото можете да ши предштавите, шър — потвърди Игор щастливо.
— Имах предвид да го обръснеш и подстрижеш. Ще можеш ли?
Игор стрелна Влаго с поглед, изпълнен с болка.
— Вярно е, че хиружите понякога влижат в ролята на бръшнари…
— Я по-добре не му пипай гърлото — размисли Влаго.
— В такъв шлучай, да, ще мога да го подштрижа, шър — въздъхна Игор.
— Когато бях на десет ми извадиха сливиците — съобщи Бухльо.
— Ишкате ли нови? — попита Игор със зле прикрита надежда.
— Светлината тук е великолепна! — възкликна Бухльо, като пренебрегна предложението. — Почти като дневна.
— Чудесно — одобри Влаго. — А сега е време да поспиш, Бухльо. Не забравяй какво ти казах. Утре сутрин ти ще нарисуваш първата редовна еднодоларова банкнота, ясно?
Бухльо кимна, но умът му вече беше другаде.
— Нали ме разбираш? — провери Влаго. — Банкнота, толкова сложна, че никой друг да не може да я повтори. Нали ти показах моите опити? Знам че ти ще се справиш много по-добре.
Той погледна притеснено дребния човечец. Беше убеден, че Бухльо не е луд. Той просто смяташе, че светът като цяло е нещо, което се случва на другите хора.
Бухльо спря, както разопаковаше кутиите си.
— Ъм… ама аз не мога да си измислям нещата — каза той.
— Как така? — не разбра Влаго.
— Ами така, не мога да си измислям какво да рисувам — отвърна Бухльо, като се взираше в една четка, сякаш я чакаше да подсвирне или нещо.
— Но ти си фалшификатор. Твоите марки са по-добри от нашите!
— Да, ама аз нямам вашето… Нямам представа как да започна… Т.е. трябва ми нещо, от което да гледам… Така де, веднъж щом нещо вече е измислено, аз мога…
Сигурно вече е към четири сутринта, помисли си Влаго. Четири часа! Мразя когато в рамките на един ден два пъти става четири часа…
Той дръпна лист хартия и един молив от кутията на Бухльо.
— Виж — каза той, — започваш с…
С какво да започне?
— Богатство — отговори си сам на глас. — Богатство и стабилност, каквито внушава фасадата на банката. Включваш множество завъртени орнаменти, за да е трудно да се копират. После… панорама, изглед от гада… Да! Анкх-Морпорк — все пак, градът е най-важен! Главата на Ветинари, разбира се, хората ще го очакват, и една голяма дебела единица, за да схванат идеята. О, и гербът на града, без него не може. А тук долу — моливът се движеше все по-бързо — място за подписа на председателя, т.е. за отпечатъка от лапата му. Така, а на гърба… ами, каквото и да е, но да е с много фини детайли. Някой бог ще придаде тежест. Някой от по-приветливите. Как му беше името на онзи с тризъбеца? Такъв някакъв. Съвсем тънки контури, Бухльо, това ни трябва. А, и лодка. Обичам лодки. И пак да им напомним, че банкнотата е на стойност един долар. Какво още… о, да, нещо мистично винаги се приема добре. Хората вярват на всичко, което звучи мистериозно и древно. „Не чини ли петак, подаден на вдовица, повече от недосегаемия слънчев диск?“.
— Това пък какво означава?
— Идея си нямам — каза Влаго. — Ей сега го измислих.
Той продължи да скицира още малко и после подаде листа на Бухльо.
— Нещо такова. Направи опит. Мислиш ли, че ще се получи?
— Ще се постарая — обеща Бухльо.
— Добре. Ще се видим ут… По-късно днес. Игор ще се погрижи за теб.
Бухльо вече се взираше пред себе си с празен поглед. Влаго дръпна Игор настрана.
— Само козметични промени, ясно?
— Както желаете, шър. Прав ли шъм да шмятам, че гошподинът не желае да ши има вжемане-даване шъш штражата?
— Напълно.