— Никакъв проблем. Може би ще е удачно да му променим името?
— Чудесна идея. Идеи?
— На мен ми допада Менгеме, шър. А жа първо име ми хрумва Прекомер.
— Сериозно? Откъде точно ти хрумват такива идеи? Не ми отговаряй! Прекомер Менгеме… — поколеба се Влаго, но защо да си прави труд да спори по това време а нощта? И по-точно по това време на ранното утро?
— Прекомер Менгеме, значи. Добре, погрижи се той изобщо да забрави името Дженкинс — допълни Влаго, което, както осъзна по-късно, при дадените обстоятелства, беше непростима липса на далновидност от негова страна.
Той успя да се върне в спалнята си без дори да се наложи да се крие. По малките часове на нощта пазачите отдавна вече са оклюмали. Нали всичко е заключено? Кой ли пък ще тръгне да влиза с взлом?
Долу, в подземието, под отлично съешения таван, художникът, доскоро известен като Бухльо, се взираше в скицата на Влаго и усещаше как мозъкът му започва да кипи. Той действително не беше, в точния смисъл на думата, луд. В определени аспекти той беше изключително нормален. Изправен пред свят, твърде сложен, объркан и неразбираем, той беше успял да го смали до миниатюрен балон, побиращ само него и палитрата му.
— Г-н Игор?
Игор вдигна поглед от щайгата, в която ровичкаше. Държеше в ръце нещо, което приличаше на голям гевгир.
— Ш какво мога да шъм ви полежен, шър?
— Можете ли да ми намерите някакви стари книги с рисунки на богове и лодки, и може би изгледи от града?
— Нешъмнено, шър. На улица Дървеняк има книжен антиквариат.
Игор остави металния уред настрана, дръпна опърпана кожена чанта изпод масата и, след кратък размисъл, сложи в нея един чук.
Дори в своя ограничен свят новоизлюпеният г-н Менгеме осъзна, че толкова безбожно късен (или ранен) час не беше най-удачното време за пазаруване.
— Ъм, нямах предвид веднага. Мога да изчакам докато съмне — увери той Игор.
— О, аж винаги пажарувам нощем, шър — отвърна Игор. — Ошобено, когато ишкам да купя нещо… по-ижгодно.
Влаго се събуди далеч по-рано, отколкото беше планирал. Г-н Каприз се беше изправил върху гърдите му и стискаше писукащия си кокал в уста. В резултат Влаго бе обилно покрит със слюнка.
Зад Г-н Каприз, Влаго забеляза Гладис. Зад Гладис имаше двама души, облечени в черно.
— Негова светлост се съгласи да ви приеме, г-н Мустак — каза един от мъжете приветливо.
Влаго опита да избърше слюнката от ревера си, но само замаза костюма.
— А аз изразил ли съм желание да се видя с него?
Единият мъж се усмихна широко.
— Ооооо, да!
— След обесване винаги огладнявам — сподели Лорд Ветинари, като внимателно обработваше твърдо свареното си яйце. — На вас как ви се отразява?
— Ъм… ами, бесили са ме само веднъж — отвърна Влаго. — Но помня, че храната ми беше последна грижа.
— Мисля, че се дължи на хладния сутрешен въздух — продължи Ветинари, без да обърне внимание на думите му. — Той изостря апетита.
Патрицият погледна Влаго за първи път и придоби загрижен вид.
— О, но вие не се храните, г-н Мустак. Трябва да хапнете нещо. Изглеждате отслабнал. Надявам се работата не ви изтощава?
Някъде по пътя към двореца Влаго трябва да беше преминал в някое съседно измерение. Трябваше да е станало нещо такова. Нямаше друго обяснение.
— Ъм, кого са обесили? — попита той.
— Бухльо Дженкинс, фалшификатора — отвърна Ветинари, отдаден на отделянето на белтъка от жълтъка с хирургическа точност. — Дръмнот, може би г-н Мустак ще предпочете плодове за закуска? Или онази разкъсваща вътрешностите смес от семена и ядки, която ти толкова харесваш?
— Напълно е възможно, сър — съгласи се секретарят.
Ветинари се приведе напред сякаш се канеше да включи Влаго в някакъв заговор.
— Мисля, че готвачът приготвя пушена херинга за охраната. Има крайно подсилващ ефект. Вие наистина изглеждате доста блед. Не намираш ли, че г-н Мустак изглежда блед, Дръмнот?
— На ръба на изтощението, сър.
Усещането беше като да ти изливат киселина в ухото съвсем бавно, мислеше си Влаго трескаво, и всичко което успя да каже, беше:
— Добре посетено обесване ли беше?
— Не особено. Мисля, че не беше достатъчно добре разгласено — отвърна Ветинари. — А и, разбира се, г-н Дженкинс не беше осъден за някое брутално кърваво убийство, каквото би привлякло оживена тълпа. Но самият Бухльо Дженкинс не пропусна обесването си, о да. Може да не е прерязал ничие гърло, но смучеше кръвчицата на града, капка по капка.
Ветинари беше успял да отстрани и изяде целия белтък от яйцето си и беше оставил лъскавия жълтък цял и непокътнат.