Какво бих направил аз на мястото на Ветинари, ако открия, че затворът ми съвсем скоро ще стане за посмешище? Нищо не подкопава авторитета така, както смехът, помисли си Влаго. И, което е по-важно, какво би направил Ветинари, на своето собствено място?
Би обесил някой друг, разбира се, какво друго. Би намерил някой друг, осъден на смърт нещастник, приблизително приличащ на липсващия затворник, и би му предложил сделка. Вярно че обесването няма да му се размине, но ще бъде обесен под името Бухльо Дженкинс. Междувременно ще се разнесе слух, че дубльорът е бил помилван, но преди да го освободят е загинал злощастно в затвора. Така милата му майчица или жена и деца ще си спестят срама и ще получат една торба пари като обезщетение. А тълпата пък ще си получи зрелището. Също тъй, с малко късмет, в момента Търбух беше пренасочен на нова позиция — почистване на плювалници, може би. Изобщо, човек би останал с най-общото впечатление, че изглежда е била раздадена справедливост… в някаква степен. А обществото като цяло ще бъде приканено да проумее, че престъпления срещу града могат да си позволят да извършват само онези измежду гражданите, които се радват на железни вратове, но дори и те е добре да се замислят какво правят.
Влаго осъзна, че опипва врата си. Понякога все още се будеше нощем с образа на онзи последен момент преди бездната да се отвори под краката му…
Ветинари го наблюдаваше с нещо, което не беше точно усмивка, но Влаго остана със смущаващото чувство, че когато се опитва да мисли като Ветинари, негова светлост някак успява да се вмъкне в тези мисли необезпокоявано като голям черен паяк, плъзгащ се по бананова кора, и да се разрови, където изобщо не му беше работа да рови.
С внезапна увереност Влаго прозря, че Бухльо така или иначе е щял да преживее обесването си. Никой не би унищожил такъв талант с лека ръка. Точно като Влаго преди време, фалшификаторът щеше да се изтърси от бесилката направо в чисто нов живот, предложен му от самите ангели. В случая на Бухльо, ангелите сигурно биха му предложили да се нанесе в приятна, ярко осветена стая с осигурена храна, вътрешна тоалетна, която се почиства редовно и достатъчно мастило да се удави в него човек. В интерес на истината, вероятно Бухльо точно така си представяше рая. А Ветинари… щеше да е впрегнал най-добрият фалшификатор в света да работи за Града.
О, по дяволите. Аз му обърках плановете. Аз застанах на пътя на Ветинари!!!
Златисто-оранжевата сфера на пренебрегнатия жълтък проблясваше на чинията на Патриция.
— Вашите великолепни планове за отпечатване на книжни пари напредват? — попита негова светлост. — Чувах да се говори доста по въпроса.
— Кое? О, да. Бих искал да сложа главата ви на еднодоларовата банкнота, моля.
— Ама, разбира се. Отлично място за полагане на глава, като се имат предвид някои други места, които ми хрумват.
Като например острия край на дървен кол. Добре, осъзна Влаго, докато обмисляше абсолютно-лишената-от-заплахи-забележка, той се нуждае от мен. Но докога?
— Вижте, аз…
— Може би вашият плодотворен ум ще ми помогне да реша една малка загадка, г-н Мустак — Ветинари попи устните си със салфетка и избута стола си назад. — Моля, последвайте ме. Дръмнот, моля, донеси пръстена. И щипците, разбира се, за всеки случай.
Той се отправи към балкона, с Влаго по петите си и се облегна на парапета, с гръб към мъгливия град.
— Все още е доста облачно, но мисля, че слънцето ще пробие съвсем скоро, не сте ли съгласен? — отбеляза Патрицият.
Влаго огледа небето. Сред облачните талази се забелязваше златисто петно, подобно на оголен жълтък на яйце. Какво беше намислил пък сега?
— Да, съвсем скоро — повтори Ветинари.
Секретарят му подаде малка кутийка.
— Това е кутийката на вашия пръстен с монограм — забеляза Влаго.
— Отлично, г-н Мустак, наблюдателен сте, както винаги! Моля, вземете го.
Влаго взе пръстена предпазливо. Беше черен и на пипане беше странно органичен. Буквата В изглежда се взираше в него.
— Намирате ли нещо необичайно в него? — попита Ветинари, като го наблюдаваше напрегнато.
— Топъл е — отвърна Влаго.
— Да, така е действително. Това е защото е направен от тъмнит. Счита се, че това е метал, но аз съм дълбоко убеден, че става въпрос за сплав, при това постигната по магически път. Джуджетата понякога попадат на залежи в областта Локо. Тъмнитът е изключително скъп. Някой ден ще напиша монография, относно забележителната му история, но засега ще отбележа само, че той обикновено привлича интереса на онези, които са склонни да водят по-сенчест живот и които приемат, че живот без непосредствена опасност, просто не си струва да се живее. Разбирате ли, тъмнитът може да причини смърт. Под директна слънчева светлина той достига за секунди температура, която може да стопи желязо. Никой не е наясно на какво се дължи това свойство.