Влаго вдигна поглед към облачното небе. Слънчевото сияние, напомнящо твърдо сварен жълтък, се скри в по-плътен слой мъгла. Пръстенът се охлади в ръката на Влаго.
— От време на време тъмнитът се връща на мода сред младите убийци и те масово решават да се сдобият с пръстени от тъмнит. Традиционно, през деня те носят украсена черна ръкавица над пръстена. Всичко се свежда до желанието да се живее рисковано, г-н Мустак, до усещането да разнасяш смъртта си в джоба. Кълна се, има хора, които биха дръпнали тигъра за опашката за подобно усещане. Разбира се, хората които се интересуват по-скоро от елегантния външен вид, отколкото от смъртната опасност, носят само ръкавицата, без реално да имат пръстен под нея. Та ето какво ме смущава — преди две седмици единственият човек, който поддържа наличност от тъмнит в града и знае как да го обработва, беше убит късно през нощта. Убиецът е заличил следите си, като е хвърлил ментова бомбичка след себе си. Кой според вас е извършителят?
Няма да гледам нагоре, повтаряше си Влаго. Това е игра. Той иска да ме поизпоти.
— Какво е взел извършителят от местопрестъплението? — попита той.
— Стражата не може да каже, понеже нали разбирате, ако нещо е било взето, то де факто, вече не е било там.
— Добре, тогава какво не е било взето? — попита Влаго и си помисли: той също не гледа нагоре…
— Известно количество скъпоценни камъни и тъмнит бяха открити непокътнати в сейфа — отвърна Ветинари. — Но вие не попитахте как е бил убит.
— Как е бил…
— Стрела от арбалет в главата, докато е седял на бюрото си. Вълнуващо, не намирате ли, г-н Мустак?
— Наемен убиец, може би — предположи Влаго отчаяно. — Било е планирано. Мъжът е имал дългове. Или е търгувал с крадени вещи е се е опитал да измами някого. Няма достатъчно информация.
— Информацията никога не стига — отбеляза Ветинари. — Например, моята шапка се връща от почистване леко променена, а младежът, който работи в шапкарския магазин загива в пиянско сбиване. Бивш градинар се промъква тук посред нощ и настоява да купи чифт от най-износените ботуши на Дръмнот. Защо? Може би никога няма да научим. Защо миналия месец мой портрет беше откраднат от Кралската галерия на изкуствата? Кой би спечелил от това?
— Ъм, а защо не са взели тъмнита от сейфа?
— Добър въпрос. Ключът е бил в джоба на мъртвеца. Така че, какъв е бил мотивът за убийството му?
— Няма достатъчно информация! Отмъщение? За да му затворят устата? Може би е направил нещо, което не е трябвало да прави? Може ли да се изработи кинжал от тъмнит?
— Топло, топло, ето че се приближавате към истината, г-н Мустак. Не говоря за идеята ви за кинжал — известно е, че предмети, изработени от тъмнит, по-големи пръстен, са склонни да се взривяват внезапно. Но е вярно, че майсторът е бил доста алчен човек.
— Спорили са за нещо? — продължи Влаго.
Да, усещам го топлото, благодаря! И за какво са тия щипци, моля, моля? Да вдигнете проклетото нещо, след като тупне долу през дупката, дето ще прогори в ръката ми?
Светлината се усилваше. Влаго вече забелязваше сенки по стената и усети, че по гърба му се стича пот…
— Интересна мисъл. Моля, оставете пръстена обратно — каза Ветинари и протегна кутийката напред.
Ха! Значи все пак само ме е разигравал, за да ме сплаши, помисли си Влаго докато натикваше проклетия пръстен в кутийката. Никога досега не съм чувал за тъмнит! Трябва да си го е съчинил…
Той усети топлината и видя яркия блясък, когато пръстенът се нажежи до бяло, миг преди Ветинари да щракне капачето. Светлината остави голям пурпурен кръг пред заслепените му очи.
— Забележително, нали? — коментира Ветинари. — Между другото, не виждам защо беше нужно да го държите толкова дълго. Аз не съм чудовище, все пак!
Не, чудовищата не си играят с мозъка ти, помисли си Влаго. Не и докато той е все още в главата ти…
— Вижте, относно Бухльо, нямах намерение да… — подхвана той, но Ветинари вдигна ръка.
— Нямам представа за какво говорите, г-н Мустак. Всъщност, причината да ви поканя тук, е вашата де факто позиция на заместник председател на Кралската банка. Бих искал да ми отпуснете заем — т.е. да отпуснете заем на Града — в размер на половин милион долара при два и половина процента лихва. Вие, разбира се, имате пълната свобода да ми откажете.