Момчето извади лист хартия от джоба си и го прегледа.
— Ами клипбордове? — попита той отново.
— Естествено — потвърди Влаго. — А също и свирки.
— Ааа, ъъ, и със сигурност си запазваме бараките, нали тъй?
— Аз държа на думата си — заяви Влаго.
— Вие държите удивително разнообразие от думи, г-н Мустак — отбеляза Непреклон, докато момчето се изкачваше обратно по нестабилната стълба. — Опасявам се обаче че те ще ни доведат до пълна катастрофа. Банката се нуждае от стабилност, надеждност… т.е. всичко което златото символизира!
Влаго се завъртя. Денят не беше от най-успешните. И предходната нощ също не беше минала особено приятно.
— Г-н Непреклон, ако не ви допадат действията и решенията ми, винаги сте свободен на ни напуснете. Ще ви се изплатят всички дължими надници и ще получите отлични препоръки.
Непреклон го изгледа, сякаш Влаго го беше зашлевил.
— Да напусна банката? Да напусна банката? Как бих могъл? Как си позволявате!
Над главите им се затръшна врата. Те погледнаха нагоре. Мъжете от бараките слизаха по стълбата в тържествена процесия.
— Сега ще видите — изсъска Непреклон. — Това са сериозни хора. Няма дори да удостоят с внимание безвкусното ви предложение, г-н… Директор на манежа!
Мъжете слязоха долу един по един. Без да отронят и дума, те всички се взряха в г-н Сумрак, освен г-н Сумрак, който погледна Влаго.
— Бараките си остават за нас, нали? — пак попита той.
— Вие ще приемете? — Непреклон беше изумен. — Загърбвате вековна традиция ей така?
— Амиии — проточи г-н Сумрак, — ние с момците си поговорихме и, ами, в такива времена, човек трябва да мисли за бараката си. Пък и надомните работници ще си запазят работата, нали така?
— Г-н Сумрак, ако трябва ще се изправя на барикадите заради единия елим — увери го Влаго.
— Освен туй, снощи си поговорихме с някои от мъжете, дето работят в пощата, и те викат, че на думата на г-н Мустак може да се вярва, щот’ той е директен като тирбушон.
— Тирбушон? — повтори Непреклон, откровено шокиран.
— Да, и на нас не ни беше ясно — съгласи се Сумрак. — Ама те ни обясниха, че, нали, мож’ да действа малко обиколно, ама ’сичко е наред, ’щото накрая тапата изхвръква и още как!
Г-н Непреклон доби напълно безизразен вид.
— О — успя да каже той. — Това явно е шега, свързана с преценяване на нечий характер, която аз не успявам да проумея. Ако ме извините, чака ме доста работа.
Като повдигаше и пускаше крака, сякаш ходеше по постоянно мърдащи се стъпала, г-н Непреклон се отдалечи припряно.
— Много добре, господа, благодаря за вашето разбиране и съдействие — каза Влаго докато наблюдаваше отдалечаващата се фигура. — Ще поръчам униформите ви още днес.
— Бързо действате, магистър — каза Сумрак.
— Ако се застоиш на едно място, грешките ти непременно ще те настигнат — отвърна Влаго.
Хората се разсмяха на думите му, но лицето на Гепи отново изплува в ума му и той съвсем незабележимо пъхна ръка в джоба си, където напипа металния бокс. Щеше да се наложи да научи как точно да си служи с това нещо, защото ако държиш оръжие, с което не можеш да боравиш, ще нанесеш повече вреда на себе си, отколкото на противника.
Беше го купил… защо? По същата причина, поради която носеше шперцовете: просто начин да докаже на себе си, че не се е поддал изцяло, че част от него е все още свободна. По същата причина беше подготвил всевъзможни планове за бягство, алтернативни личности, очакващи да ги надене, беше заделил пари и дрехи. Всичко това беше нужно, за да му напомня, че би могъл да напусне този живот, когато си поиска; просто да се изгуби в тълпата и да загърби бумащината, графиците и безкрайното, неугасимо желание. Имаше нужда да знае, че може да си тръгне, в който си поиска ден, час или миг. И понеже имаше тази възможност, той успяваше да устои на желанието да си тръгне… всеки ден, час или миг. За което трябваше да има все някаква причина.
— Г-н Мустак! Г-н Мустак! — един млад чиновник се провираше през задръстения с хора и оборудване Монетен двор и накрая спря пред Влаго задъхан.
— Г-н Мустак, в залата ви чака една дама. Вече три пъти й благодарихме, задето не пуши, но тя въпреки това продължава!
Образът на проклетия Гепи се изпари от ума му и беше заменен от друг, много по-приятен.
А, да. Това беше причината.
Г-ца Прелест Дивна Добродуш, която Влаго наричаше Трънчо, стоеше насред банковата зала. Влаго просто се ориентира по дима.