— Ясно. А за какво служи? — попита пак Влаго.
— Не знаем.
— Как работи?
— Не знаем.
— Откъде се е взел?
— Не знаем.
— Аха, ами това явно изчерпва въпроса — отбеляза Влаго саркастично. — О, не, пропуснах един последен въпрос — какво представлява? И трябва да ви кажа, нямам търпение да чуя обяснението ви.
— Опасявам се, че това не е правилният въпрос — каза Пондър, като клатеше глава. — Общо взето, прилича на класически Вместител, но с Н на брой отвори, където Н е броят обекти в единадесет-измерна вселена, които в настоящия момент не са живи или розови и могат да се поберат в чекмедже със страна 14.14 инча, разделени на П.
— Какво е П.
— Опасявам се, че това не е правилният въпрос.
— Когато бях малка, го считаха просто за вълшебна кутия — намеси се Прелест Дивна със замечтан глас. — Беше в много по-малка стая и когато се разгъна няколко път, се отвори една клетка, която съдържаше стъпало на голем.
— О, да. В третата разгъвка — потвърди Пондър. — В ония времена не са могли да минат по-напред от нея. Сега, разбира се, разполагаме с контролирана рекурсия и целенасочено свиване, които ефективно намаляват вторичното струпване до 0.13 процента, дванадесеткратно подобрение, само в рамките на изминалата година!
— Това е чудесно! — възкликна Влаго, като усети, че това е най-малкото, което може да направи.
— Да разбирам ли, че г-ца Добродуш желае отново да види същия предмет? — попита Пондър, като поуспокои тона си. Прелест Дивна все още беше изгубена в мислите си.
— Да, струва ми се — потвърди Влаго. — Тя много си пада по големи.
— Така или иначе се каним да приключваме за днес — каза Пондър. — Нищо не ни пречи накрая да прегледаме този крак.
Той вдигна голям мегафон и го допря до устните си.
— Шкафът ще бъде затворен след три минути, господа. Моля, всички да се оттеглят в безопасната зона. Ако се забавите, ще си носите последствията!
— Последствия? — попита Влаго, докато Пондър оставяше мегафона.
— О, ъм, преди няколко години някой пренебрегна предупреждението и когато Шкафът се затвори, той временно беше приобщен към съдържанието му.
— Искате да кажете, че е бил смачкан до куб със страна четиринадесет инча? — попита Влаго ужасен.
— В общи линии. Вижте, ние наистина ще сме много благодарни, ако не споменавате на никого за Любопитния шкаф. Смятаме, че знаем как да работим с него, но това може изобщо да не отговаря на оригиналното му предназначение. Нямаме представа за какво служи той, както се изразихте, нито кой го е построил, нито дори дали задаваме правилните въпроси. Никой предмет от съдържанието му не е по-голям от квадрат със страна около 14 инча, но не знаем защо е така. Нито кой и по каква причина е решил, че това е чак толкова любопитно и определено не знаем защо не съдържа нищо розово. Всичко е много объркващо. Сигурен съм, че умеете да пазите тайна, г-н Мустак?
— Бихте се изненадал колко ме бива.
— О? И защо така?
— Не задавате правилния въпрос.
— Е, можете да направите поне един важен извод, свързан с Шкафа — каза Прелест Дивна, явно върнала се към реалността. — Явно не е бил построен от момиче на възраст между четири и, да кажем, единадесет години.
— Откъде сте толкова сигурна?
— Повярвайте ми, никое момиче в тази възрастова група не би се отказало от розовото доброволно.
— Нима? Но това чудесно! — каза Пондър и си го отбеляза в клипборда. — Това си струва да се запомни. Ами хайде да видим онзи крак тогава.
Магьосниците на летящите метли вече се бяха приземили. Пондър прочисти гърло и пак вдигна мегафона.
— Всички ли слязоха? Чудесно. Хекс, бъди така добър да свиеш Шкафа, моля!
За момент се възцари тишина, а после някъде горе, близо до тавана, се разнесе тракащ звук, който постепенно се усилваше. Звучеше сякаш някой бог размесва дървени карти, дълги цяла миля.
— Хекс е нашата мислеща машина — обясни Пондър. — Без него едва ли бихме могли да проучваме шкафа.
Тракането ставаше все по-шумно и все по-бързо.
— Възможно е да ви заболят ушите — повиши глас Пондър. — Хекс се старае да контролира скоростта, но на вентилаторите им трябва време, за да възстановят въздуха в помещението. Понеже обемът на шкафа се променя изключително бързо, нари разбирате!
Накрая му се наложи да крещи, за да надвика трясъка на свиващите се чекмеджета. Те хлътваха едно в друго твърде бързо, за да може човешко око да проследи как структура се сгъва, плъзга, трака и първо се смалява до размера на къща, после барака, а накрая насред разтегленото пространство — освен ако не беше някакъв вид сбито време — остава малък лъскав шкаф, изправен на красиви резбовани крака.