— Вършили ли са работа?
— В известен смисъл — отвърна Пондър. — Така или иначе, градът е бил напълно разрушен при първата война с ледените гиганти. На мястото му не е останало нищо. Смятаме, че този крак е бил поставен в шкафа много, много отдавна.
— Или му предстои да бъде изровен по някое време в бъдещето? — предположи Влаго.
— Напълно е възможно — съгласи се Пондър безрадостно.
— Но това няма ли да създаде известен проблем? Т.е. как може да е заровен някъде, а в същото време да е в Шкафа?
— Това, г-н Мустак…
— Не е правилният въпрос?
— Точно така. Тази кутия съществува в десет или дори единадесет измерения. На практика, всичко е възможно.
— А защо само единадесет?
— Не знаем — каза Пондър. — Възможно е повече просто да са напълно ненужни.
— Бихте ли извадили крака, моля? — Прелест Дивна вече чистеше сламките от дълъг пакет. Пондър кимна, извади крака много внимателно и го постави на масата зад тях.
— Какво би се случило, ако го изпуснете… — подхвана Влаго.
— Погрешен въпрос, г-н Мустак!
Прелест Дивна постави своя пакет на същата маса и го разви внимателно. Той съдържаше отрязък от големска ръка, дълъг около четири педи.
— Знаех си! Знаците съвпадат! — възкликна тя. — При това по моя екземпляр има много повече. Можете ли да ги преведете?
— Аз ли? Не — отвърна Пондър. — Изкуствата не са точно моята област — допълни той, с тон, от който ставаше ясно, че неговата област си е много по-добра и с много по-красиви цветя, пък. — За това ви е нужен професор Угоен.
— Имате предвид този, дето е мъртъв? — попита Влаго.
— Да, той е мъртъв в момента, но съм сигурен, че в интерес на проучването ви, моят колега, доктор Селяк, може да уреди да разговаряте с него след обяда.
— Когато той ще е не толкова мъртъв? — поинтересува се отново Влаго.
— Когато доктор Селяк ще е приключил с обяда си — обясни Пондър търпеливо. — Професорът ще се зарадва на посетители. Особено на г-ца Добродуш. Той е най-големият световен експерт то ъмниански. Доколкото разбирам, там всяка дума има стотици значения.
— Може ли да взема крака? — попита Прелест Дивна.
— Не — отвърна Пондър. — Той е наш.
— Опасявам се, че това не е правилният отговор — каза тя и взе артефакта. — От името на Съюза на големите, конфискувам този голем. Ако можете да докажете, че го притежавате, ще платим полагащата се цена.
— Де да беше толкова просто — каза Пондър и внимателно измъкна крака от ръцете й. — Виждате ли, ако съдържанието на някое чекмедже бъде изнесено от стаята на Шкафа за повече от четиринадесет часа и четиринадесет секунди, Шкафът престава да функционира. Последният път ни отне три месеца, за да го накараме да заработи отново. Но вие можете да се отбивате, когато искате, за да се уверите, че не се… отнасяме зле с него.
Влаго положи ръка на рамото на Прелест Дивна, за да предотврати Произшествието.
— Тя много държи на големите — обясни той. — Съюзът ги изкопава от къде ли не.
— Похвално — коментира Пондър. — Ще говоря с доктор Селяк. Той завежда Отдела за посмъртни комуникации.
— Посмъртни ком… — подхвана Влаго. — Това не е ли същото като некромантия…
— Казах Отдел за посмъртни комуникации! — повтори Пондър твърдо. — Най-добре се върнете в три часа.
— Случайно някоя част от този разговор да ти се стори бегло нормална? — попита Влаго, докато излизаха навън.
— Всъщност, според мен мина доста добре — каза Прелест Дивна.
— Е, аз не си представях завръщането ти точно така. Защо това е толкова спешно? Проблем ли има?
— Виж, на последното място, където копахме, намерихме четири голема — обясни тя.
— Това е добре… нали? — предположи Влаго.
— Да, и знаеш ли колко дълбоко бяха?
— Не бих могъл да предположа.
— Опитай.
— Не знам — Влаго беше изненадан, че внезапно трябва да играе на „Познай колко дълбоко съм заровен?“. — Двеста стъпки? Това е повече от…
— Половин миля под земята.
— Невъзможно! Това е по-дълбоко от слоевете въглища.
— По-тихо, ако обичаш. Виж, има ли къде да поговорим?
— Какво ще кажеш за Кралската банка на Анкх-Морпорк? Там имат частна трапезария.
— И ще ни пуснат в нея?
— О, да, с председателя сме си много близки.
— Така ли?
— Точно така — потвърди Влаго. — Тъкмо тази сутрин ме събуди с целувки!
Прелест Дивна спря и се завъртя към него.
— Нима? — каза тя. — Ами тогава, явно съм си дошла тъкмо навреме.
Глава 7