— И колко има там долу в момента?
— Казах ти, четири.
Влаго почувства облекчение.
— Това е чудесно. Браво на вас. Какво ще кажеш да го отпразнуваме довечера с подобаващо угощение? По възможност с храна, приготвена от някоя по-популярна част на животинската анатомия? А после, кой знае…
— Възможно е да изникнат усложнения — каза Прелест Дивна колебливо.
— Сериозно? Да не повярва човек.
— О, моля те — въздъхна тя. — Виж, ъмнианците са били първите създатели на големи, разбираш ли? В легендите на самите големи се разказва, че ъмнианците са ги изобретили. И това като нищо може да е самата истина. Някой жрец пече фигурки за жертвоприношения, произнася нужните думи, и ето че глината оживява. Това е било единственото изобретение в цялата им история. Просто не са се нуждаели от нищо повече. Големи построили градовете им, големи обработвали нивите им. Ъмнианците изобретили и колелото, но то служело само като детска играчка. Защото никой нямал нужда от колела. Ако се замислиш, и от оръжия не са се нуждаели — защо са ти оръжия щом стените на града ти се състоят от големи. Даже лопати не са им трябвали…
— Сега да не ми кажеш, че са имали великански големи-убийци?
— Такава мисъл би хрумнала само на човешко същество.
— Налага се — отвърна Влаго. — Ако на нас първи не ни хрумне идеята за великански големи-убийци, ще хрумне на някой друг.
— Е, няма признаци да са съществували такива големи — отвърна Прелест Дивна остро. — Ъмнианците дори не са обработвали желязо. Само бронз… и злато.
„Златото“ някак увисна във въздуха по начин, който изобщо не допадна на Влаго.
— Злато — повтори той.
— Ъмнианският е най-сложният език съществувал някога — побърза да обясни Прелест Дивна. — Никой от големите в Съюза не го говори достатъчно добре, за да сме сигурни…
— Злато — каза Влаго отново с оловен глас.
— Докато копаеха, големите се натъкнаха на подземни пещери и тогава ни хрумна една идея. Тунелът така или иначе вече беше почнал да се руши, така че те го затрупаха, а на джуджетата казахме, че се е срутил. Досега групата, която остана под земята, за да копае, трябва вече да е достигнала ъмнианските големи. Планът е да си прокопаят път до морското дъно и да се върнат под вода чак до града — обясни Прелест Дивна.
Влаго посочи към големската ръка в чантата й.
— Този поне не е бил направен от злато — отбеляза той с надежда.
— На половината път надолу намерихме доста останки от разрушени големи — въздъхна Прелест Дивна. — Останалите са потънали по-дълбоко… ъъъ, вероятно, понеже са по-тежки.
— Златото е два пъти по-тежко от олово — каза Влаго с мрачно предчувствие.
— Заровеният голем пееше на Ъмниански — каза Прелест Дивна. — Няма как да сме сигурни, че сме превели думите правилно, затова реших като начало да ги доведем в Анкх-Морпорк, където ще са в безопасност.
Влаго си пое въздух дълбоко.
— Знаеш ли колко неприятности можеш да си навлечеш, задето си нарушила договор, сключен с джуджета?
— О, я стига! Говориш сякаш ще се стигне до война.
— Не, смятам че ще се стигне до съд! А когато си имаш работа с джуджета, това е единственото нещо по-лошо от война. Нали каза, че според договора е трябвало да им предаде всички ценни метали, открити на тяхна територия!
— Да, ама това са големи. Те са живи.
— Ама, виж, ти си придобила…
— … може и да съм придобила…
— … добре де, може и да си придобила тонове злато от територията на джуджетата…
— … територия на Съюза на големите…
— И така да е, имали сте споразумение! Което ти си нарушила, когато си взела…
— … нищо не съм вземала. Те сами са си тръгнали — отвърна Прелест Дивна спокойно.
— Богове, само жена може да разсъждава така! Смяташ, че само защото имаш логично обяснение за действията си, юридическите проблеми просто ще се изпарят? И освен това, помисли за мен — разправям на всички, че доларът няма нужда да е кръгъл и лъскав, за да е истински долар, и почти съм успял да убедя хората, а ти ми казваш, че всеки момент в града може да влязат четири огромни, блестящи голема, пръскащи ослепителни усмивки навсякъде!
— Няма нужда от истерии — отбеляза Прелест Дивна.
— Напротив, има! Това от което категорично няма нужда, е да се запази спокойствие.
— Добре, но ти нали точно в такива ситуации се чувстваш истински жив? Умът ти работи най-добре, когато си под напрежение и винаги измисляш нещо, нали?
Какво може да се отговори на такава жена? Изправя се насреща като чук над наковалня и човек неизменно сам налита в нея.