Не бях в състояние да чета или да пиша. Със сигурност нямах желание да отварям куфарчето си, което за всеки случай бях пъхнал под леглото, където спеше Хелън. Часовете обаче се търкаляха, а в коридора не се чуваше загадъчно подраскване, никой не душеше през ключалката, под прага не се просмукваше пушек, никакви крила не пляскаха пред прозореца. Накрая лека сивота се възцари в сумрачната стая и Хелън въздъхна, сякаш усети идващия ден. Ръка, изтъкана от слънчеви лъчи, се промъкна през щорите и тя се размърда. Взех сакото си, измъкнах куфарчето изпод леглото колкото се може по-тихо и тактично излязох, за да я изчакам във фоайето на долния етаж.
Още нямаше шест часа, но отнякъде в къщата се носеше аромат на силно кафе и за моя изненада намерих Тургут седнал на един от бродираните столове, с черна папка на коленете. Изглеждаше удивително свеж и напълно буден и когато влязох, той скочи да ми стисне ръката.
— Добро утро, приятелю. Слава на боговете, че веднага те открих.
— И аз им благодаря, че сте тук — отговорих аз и потънах в един съседен стол. — Какво, за Бога, ви води тук толкова рано?
— Не можех да чакам, щом имам новини за вас.
— И аз имам новини за вас — казах мрачно аз. — Но първо вие, доктор Бора.
— Тургут — поправи ме той разсеяно. — Виж тук. — Той започна да отваря папката. — Както ти обещах, снощи прегледах книжата си. Както видя, аз имам копия от всички документи в архива, но освен това съм събрал и много различни разкази за събития в Истанбул от времето на Влад и малко след смъртта му.
Той въздъхна.
— Някои от тези източници споменават загадъчни случки в града, смъртни случаи, слухове за вампири. Събрал съм и всякакви сведения от книгите, които могат да хвърлят повече светлина за влашкия Орден на дракона. Никъде обаче не намерих нищо ново. Тогава се обадих на моя приятел Селим Аксой. Той не работи в университета — продавач е, но е много начетен. В Истанбул няма човек, който да знае за книгите повече от него, особено за книги, свързани с историята и преданията за нашия град. Той е много отзивчив човек и отдели голяма част от вечерта си, за да прегледа своята библиотека с мен. Помолих го да потърси следи, че някой влах е погребан тук, в Истанбул, в края на петнайсети век, както и сведения, че тук може да се намира гроб, по някакъв начин свързан с Влахия, Трансилвания или Ордена на дракона. Показах му, освен това, но не за пръв път, своите копия от картите и драконовата си книжка и му обясних вашата теория, че тези рисунки представляват определена местност, сочат местонахождението на гроба на Набучвача.
Заедно прелистихме много, много страници от историята на Истанбул, прегледахме старинни гравюри, както и бележника, в който той преписва много свои открития по библиотеки и музеи. Много е педантичен този Селим Аксой. Не е женен, няма семейство, нито други интереси. Историята на Истанбул просто го изяжда. Работихме до късно през нощта, защото личната му библиотека е толкова голяма, че дори и той никога не е виждал дъното й и не би могъл да каже какво ще открием вътре. Накрая намерихме нещо много странно — едно писмо, препечатано в сборник с кореспонденцията между министрите в двора на султана и наместниците в крайните области на империята през XV и XVI век. Селим Аксой ми каза, че купил сборника от някакъв книгопродавец в Анкара. Книгата е печатана през XIX век и съдържанието й е подбрано от един наш историк в Истанбул, който се интересувал от всякакви архивни източници от този период. Селим ми каза, че никога не е виждал друг екземпляр от тази книга.