Усмивката й този път беше по-скоро тъжна, отколкото блестяща. Пак тези османлии, помислих си аз, колко са били изобретателни и жестоки, необикновено съчетание на естетическа изтънченост и варварска тактика. През 1541 година те вече са владели Истанбул от близо столетие; като си спомних това, осъзнах трайното им могъщество, здравата хватка, от която са протягали пипала към цяла Европа и са спрели едва пред стените на Виена. Битката на Влад Дракула срещу тях, подобно на борбата на мнозина от християнските му събратя, е била сблъсък на Давид и Голиат, само че без победата за Давид. От друга страна, с усилията на дребната аристокрация в цяла Източна Европа и на Балканите, не само във Влахия, но и в Унгария, Гърция и България, както и в много други държави, в края на краищата османското владичество било отхвърлено. Хелън беше успяла да натъпче всичко това в главата ми и като се замисля, то ме накара да изпитвам някакво извратено възхищение от Дракула. Той трябва да е бил наясно, че съпротивата му срещу турските пълчища е обречена, но въпреки това е посветил голямата част от живота си на каузата да освободи земите си от нашествениците.
— Всъщност това е второто нашествие на турците из нашите земи — Хелън отпи кафе и остави чашката си с доволна въздишка, като че ли тук то беше най-вкусно на света. — Янош Хунияди ги победил в Белград през 1456 година. Той е един от великите ни герои заедно с крал Ищван и крал Матиаш Корвин, който построил новия замък и библиотеката, за която ти разказах. Когато утре по обяд чуеш черковните камбани да бият из целия град, да знаеш, че е в памет на победата на Хунияди преди много векове. И до ден-днешен камбаните всеки ден бият в негова чест.
— Хунияди — казах аз замислено. — Мисля, че го спомена и снощи. Казваш, че победил турците през 1456 година?
Двамата се спогледахме; всяка дата, която попадаше във времето на Дракула, се беше превърнала в наш общ сигнал.
— По това време е бил във Влахия — каза Хелън тихо. Знаех, че няма предвид Хунияди, защото имахме негласно споразумение да не произнасяме името на Дракула на публични места.
Леля Ева беше твърде бдителна, за да се обезкуражи от мълчанието ни или от езиковата бариера.
— Хунияди? — попита тя и добави нещо на унгарски.
— Леля иска да знае дали се интересуваш от епохата на Хунияди — обясни Хелън.
Не бях сигурен какво да отговоря, затова казах, че цялата европейска история ми е много интересна. Непохватната забележка ми спечели учуден, почти намръщен поглед от леля Ева и аз побързах да я разсея.
— Ако обичаш, попитай мисис Орбан дали може и аз да й задам един въпрос.
— Разбира се — усмивката на Хелън очевидно отрази както молбата, така и мотивите ми. Когато тя преведе на леля си, мисис Орбан се обърна към мен с елегантно внимание.
— Чудех се — казах аз — дали е вярно това, което чуваме на запад за унгарския либерализъм.
Този път лицето на Хелън се напрегна и си помислих, че може да получа някой от прословутите й ритници под масата, но леля й вече кимаше и я подканяше да превежда. Когато леля Ева разбра въпроса, тя ми хвърли мила усмивка и отговори меко:
— В Унгария винаги сме ценили начина си на живот, независимостта си. Тъкмо затова периодите на османско и австрийско владичество са били толкова тежки за нас. Истинското правителство на Унгария винаги е било прогресивно и е служело на народа. Когато революцията измъкна работниците от потисничеството и беднотията, ние извоювахме собствен подход към нещата — усмивката й стана още по-широка, но защо не можех да я разчитам по-добре. — Унгарската комунистическа партия винаги е в крак с времето.
— Значи смятате, че Унгария процъфтява при управлението на Имре Наги? — Откакто бях пристигнал в града, се чудех какви ли промени е донесло правителството на новия и за почуда либерален премиер, който миналата година беше заменил твърдолинейния комунист Ракоши, и дали той наистина се радваше на всенародната подкрепа, както четяхме във вестниците у дома. Хелън преведе, стори ми се, леко нервно, но усмивката на леля Ева не трепна.
— Виждам, че си в час с новините, младежо.
— Винаги съм се интересувал от международните отношения. Вярвам, че трябва да се научим да разбираме настоящето, вместо да бягаме от него, а за целта първо трябва да познаваме историята.
— Много мъдро. Е, тогава, за да задоволя любопитството ти — Наги наистина е много популярен сред народа и е предприел реформи в съответствие със славната ни история.