— Дракула? — преположи Хю, точно като мен в библиотеката.
— Не, Ивиряну — погледнах в бележките си и му показах как се пише.
Очите му се разшириха.
— Но това е поразително! — извика той.
— Какво? Бързо ми кажи.
— Аз видях същата дума вчера в библиотеката.
— В същата библиотека? Къде? В същата книга? — нетърпението ми не ме остави да изчакам възпитано отговора му.
— Да, в университетската библиотека, но не в същата книга. Рових цяла седмица да си търся материал за моята книга, но понеже винаги имам едно наум за нашия приятел, все откривам неочаквани препратки към неговия свят. Нали знаеш, Дракула и Хунияди били кръвни врагове, а после и Дракула и Матиаш Корвин, така че няма как от време на време да не попаднеш на Дракула. На обяд ти споменах, че открих един ръкопис, поръчан от Корвин, документ, който споменава духа от амфората.
— О, да — казах аз разпалено. — Там ли видя думата Ивиряну?
— Всъщност не. Корвиновият ръкопис е много интересен, но по други причини. В него пише — е, тук съм преписал малко. Оригиналът е на латински.
Той извади бележника си и ми прочете няколко изречения.
— «В лето Господне 1463, скромният слуга на краля му поднася тези слова от великите писания, за да предостави на Негово Величество сведения за проклятието на вампира, дано се провали в пъкъла. Сведенията са за кралската сбирка на Негово Величество. Дано Господ укрепи ръката му да избави нашия град от проклятието, да сложи край на вампирското присъствие и да изгони чумата от домовете ни.» И така нататък. После добрият писар, който и да е бил той, изброява къде е открил сведения за вампири — списък с различни класически творби, включително разкази за духа от амфората. Както сам разбираш, датата на ръкописа е годината след задържането на Дракула и първото му затворничество край Буда. Нали се сещаш, в истанбулските документи вие сте открили, че турският султан се бои от същата опасност, и това ме кара да мисля, че Дракула е сеел нещастия навсякъде по пътя си. И двата документа говорят за чума, и двата са свързани с появата на вампири. Твърде голяма прилика, нали?
Той замислено спря.
— Всъщност, тази връзка с чумата не е толкова отвлечена, поне отчасти — четох един италиански документ в библиотеката на Британския музей, че Дракула водел и биологична война срещу турците. Сигурно е бил сред първите европейци, използвали болестите като оръжие. Обичал да изпраща в турските лагери заразноболни свои хора, като ги преобличал в османски дрехи.
На светлината на свещта очите на Хю изглеждаха по-тесни, а лицето му светеше, напрегнато и съсредоточено. Разбрах, че в лицето на Хю Джеймс сме намерили ентусиазиран и интелигентен съюзник.
— Това е невероятно — казах аз, — но къде си видял думата Ивиряну?
— О, извинявай — усмихна се Хю. — Съвсем се отнесох. Да, видях тази дума тук в библиотеката. Срещнах я преди три-четири дни в един румънски «Нов завет», издаден през седемнайсети век. Разгледах го, защото ми се стори, че видът на корицата му издава подчертано османско влияние. В дъното на заглавната страница беше изписана думата Ивиряну — сигурен съм, че беше същата дума. Тогава не се замислих особено — честно казано, непрекъснато попадам на румънски думи, които ме озадачават, защото почти не разбирам езика им. Но тази дума привлече вниманието ми заради шрифта — беше особено изящен. Предположих, че обозначава някакво място или нещо подобно.
Изпъшках.
— Това ли е всичко? Другаде не си ли я срещал?
— Боя се, че не — Хю разглеждаше празната си чаша кафе. — Ако отново я видя някъде, ще ти кажа.
— Е, може би в крайна сметка тя не е свързана с Дракула — казах аз за собствено успокоение. — Жалко, че нямаме повече време да разгледаме тази библиотека. В понеделник трябва да се връщаме в Истанбул — нямаме разрешение да останем след конференцията. Ако наистина откриеш нещо интересно…
— Разбира се — заяви Хю. — Ще остана тук още шест дни. Ако намеря нещо, ще ти пиша на университетския ти адрес.
Тук потръпнах; от дни не бях се сещал истински за дома, нямах представа кога ще се прибера да проверя пощенската си кутия във факултета.