Дълго плаках. Бях млада и не знаех, че хората се променят, че умовете и чувствата им се менят. Няколко години, след като бях пристигнала в Унгария, вече започнах да разбирам, че човек може да е един у дома и съвсем различен в друга страна. Осъзнах, че нещо такова сигурно се е случило и с Бартоломео. В края на краищата, само исках да не ме беше лъгал, че изобщо не ме познава. Исках да не го беше правил, защото когато бяхме заедно, аз усетих, че е достоен човек, и не ми се щеше да мисля лошо за него.
Отгледах Елена с помощта на близките си и тя порасна красиво и умно момиче. Знам, че дължи това на кръвта на Бартоломео. Казах й за баща й — никога не съм я лъгала. Може би не й разказах достатъчно, но беше прекалено малка да разбере, че любовта заслепява хората и взема ума им. Тя се записа в университета и аз много се гордеех с нея, а после ми каза, че е чула, че баща й бил голям учен в Америка. Надявах се някой ден да се срещнат.
— Не знаех обаче, че е работел в университета, в който ти отиде да учиш — добави майката на Хелън и сякаш с упрек се обърна към дъщеря си и така внезапно приключи историята си.
Хелън измърмори нещо, което трябваше да е или извинение, или оправдание и поклати глава. Изглеждаше зашеметена като мен. През цялото време, докато майка й разказваше, тя стоя тихо и превеждаше, сякаш почти не дишаше, и само измърмори нещо, когато майка й спомена дракона на рамото си. Много по-късно Хелън ми каза, че майка й никога не се е събличала пред нея, нито я е водила на обществена баня като Ева.
Първо поседяхме смълчани на масата, и тримата, но след малко Хелън се обърна към мен и безпомощно посочи пакета с писма, който лежеше пред нас. Разбрах я; аз също си го бях помислил.
— Защо не е изпратила някои от тези писма на Роси, за да му докаже, че е бил с нея в Румъния?
Тя погледна майка си — стори ми се, че в очите й се четеше дълбоко колебание, но накрая явно й преведе въпроса. Когато чух отговора на майка й през превода, в гърлото ми заседна бучка и усетих болка не само заради нея, но и заради вероломния ми наставник.
— Мислех за това, но от писмото му разбрах, че вече напълно е променил решението си. Сметнах, че и да му изпратя писмата, нищо няма да постигна, само ще си причиня още болка, а и ще изгубя едно от малкото неща, които съм запазила от него. — Тя протегна ръка, като че ли да пипне писмата му, но после я отдръпна. — Само съжалявам, че не му върнах нещо, което си беше негово. Но той задържа такава голяма част от мен, че може би не беше чак толкова лошо от моя страна да си ги запазя.
Тя погледна Хелън, после мен, а спокойствието в очите й се поизгуби. В тях обаче не видях предизвикателство, а пламъка на някаква стара, много стара любов. Отместих очи.
Хелън обаче беше настроена бойко, въпреки примирението на майка си.
— Тогава защо поне не ми е дала писмата на мен? — Въпросът й беше гневен и само след миг тя го зададе и на майка си.
Жената поклати глава.
— Казва — докладва ми Хелън с изопнато лице, — че е знаела, че мразя баща си, и е чакала човек, който го обича.
Както още го обича самата тя, бих добавил аз, защото сърцето ми се беше отворило и сякаш ясно видя цялата й любов, заровена от години в малката бедна къщичка.
Вълнувах се не само заради Роси. Седнал на масата, аз хванах Хелън за ръката, а със свободната си ръка взех белязаната от тежък труд ръка на майка й и здраво ги стиснах. В този миг светът, в който бях израснал, със студенината и мълчанията му, с нравите и маниерите му, светът, в който бях учил, бях успявал, дори бях опитвал да обичам, ми изглеждаше далечен като Млечния път. Не можех да проговоря, дори и да исках, но ако ръката, която беше стиснала гърлото ми, беше отпуснала хватката си, може би щях да намеря начин да кажа на тези две жени с тяхната тъй различна, но еднакво силна привързаност към Роси, че усещах присъствието му край нас.
След малко Хелън мълчаливо издърпа ръката си от моята, но майка й я задържа, както беше направила и преди, и попита нещо с тихия си глас.
— Иска да знае как да ти помогне да намериш Роси.
— Кажи й, че вече ми е помогнала и че ще прочета тези писма веднага щом си тръгнем да видя дали няма да ни дадат нови насоки. Предай й, че ще й кажем, когато го намерим.
При тези думи майката на Хелън скромно наведе глава и стана да разбърка манджата във фурната. Оттам се понесе чудесна миризма и дори Хелън се усмихна, като че ли завръщането в този дом, който дори не беше неин, си имаше своите предимства. Спокойствието на момента ми вдъхна смелост.