Влакът забавя ход пред някакъв град, може би това е възможност да си купя закуска — ще спра за малко и после пак ще продължа.
Следобед — Букурещ
Полегнал съм — можеше да е сиеста, ако умът ми не беше така неспокоен и развълнуван. Тук е адски горещо — мислех, че това е земя на хладни планини, но още не съм стигнал до тях. Хубав хотел, Букурещ е нещо като малък източен Париж, и бляскав, и малък, и леко западнал, всичко това едновременно. Сигурно е бил разкошен през осемдесетте и деветдесетте. Цяла вечност се мъчих да хвана такси, а после да намеря хотел, но стаите ми са доста удобни и мога да си почина, да се измия и да помисля какво ще правя оттук нататък. Не съм много склонен сега да ти разказвам след какво съм тръгнал, но пък ако не го направя, ти така ще се оплетеш в несвързаните ми приказки, че, струва ми се, ще се наложи да обясня всичко. Ще го кажа кратко и шокиращо — поех на необикновена мисия, на исторически лов за Дракула — не граф Дракула от романтичната епоха, а истински Дракула, Draculya, Влад III, тиран от петнайсети век, който живял в Трансилвания и Влахия и с все сили се опитвал да отблъсква Османската империя колкото е възможно по-дълго вън от земите си. През по-голямата част от седмицата бях в Истанбул да разгледам един архив, който съдържа някои документи за него, събрани от турците, и докато бях там, се натъкнах на удивителен комплект от географски карти, които според мен дават сведения за местонахождението на гроба му. Когато се прибера у дома, ще ти обясня по-пространно какво ме подтикна към това преследване, а междувременно просто ще трябва да те помоля за търпение. Ти, стари мъдрецо, можеш колкото си искаш да приписваш на младостта решението ми да се впусна по тази следа.
Така или иначе, престоят ми в Истанбул накрая се изпълни с тъмни краски и доста ме наплаши, макар че от разстояние това сигурно звучи глупаво. Но, както добре знаеш, аз не се отказвам лесно от задачите си, щом веднъж ги подхвана, та нямаше как да не дойда тук с копията, които направих на онези карти, за да потърся повече сведения за гроба на Draculya. Би трябвало най-малкото да ти обясня, че според разпространеното мнение той е погребан на островния манастир в езерото Снагов, в западна Румъния — във Влахия, така се нарича този край. Картите, които намерих в Истанбул и на които ясно е отбелязан гробът му, не показват никакъв остров, никакво езеро и нищо, което да прилича на западна Румъния, поне доколкото мога да преценя. Винаги съм мислил, че не е зле първо да се провери очевидното, понеже понякога и очевидното се оказва верния отговор. И ето, сега съм твърдо решен — тук, не се и съмнявам, вече клатиш глава заради моя, както сигурно го наричаш, глупав инат — да се отправя към езерото Снагов с картите и лично да се убедя, че гробът не е там. Как точно ще го направя, още не знам, но не бих могъл спокойно да започна да го търся другаде, докато не съм изключил тази възможност. А и може би в края на краищата моите карти са някакъв стародавен фалшификат и просто ще намеря предостатъчно доказателства, че тиранът си лежи в гроба и от край време не е мърдал оттам.
Трябва до 5-и да съм в Гърция, така че разполагам едва с няколко драгоценни дни за цялата тази екскурзия. Само искам да разбера дали картите ми съвпадат с местността от мястото на гроба. Защо ми е необходимо това, сега не мога да ти кажа, човече — и на мен ми се ще да знаех. Смятам да приключа румънското си пътуване, като посетя колкото е възможно повече места във Влахия и Трансилвания. Какво извиква в ума ти думата Трансилвания, ако изобщо мислиш върху нея? Да, така си и мислех, ти мъдро не се интересуваш от нея изобщо. В моя ум обаче изникват красиви диви планини, древни замъци, върколаци и вещици — непозната омагьосана земя. С две думи, как да повярвам, че още съм в Европа, като влизам в такова царство? Ще ти разкажа дали е Европа, или е вълшебна страна, когато стигна там. Първо, Снагов — утре потеглям.
22 юни
Езерото Снагов
Скъпи приятелю,
Още не съм намерил къде да пусна първото си писмо — искам да кажа, да го пусна с увереността, че ще стигне в ръцете ти — но ще продължавам да пиша, надявам се, въпреки че се случиха много неща. Вчера прекарах целия ден в Букурещ в опити да си намеря добри карти — сега поне имам няколко пътни карти на Влахия и Трансилвания — и да открия и да поприказвам с някого в университета, който се интересува от историята на Влад Цепеш. Тук обаче явно никой не иска да обсъжда темата и имам чувството, че поне наум, ако не и открито, те се прекръстват, когато спомена името на Дракула. След преживяванията ми в Истанбул това малко ме изнервя, признавам си, но ще продължа да упорствам.