Преди две вечери, след последното ми писмо, отново се срещнах с ангелската девойка, която ти описах, и този път разговорите ни отведоха до неочаквана развръзка — всъщност до целувка — а после тя избяга. Цяла нощ будувах, а на сутринта се измъкнах от стаята си в селото и се заскитах из гората. Поразходих се, от време на време сядах на някой камък или дънер сред променливата нежна зеленина на ранното утро, но непрекъснато виждах лицето й сред дърветата или светлината. Много пъти се питах дали не трябва незабавно да напусна селото, защото сигурно вече съм я оскърбил.
Целият ден мина така в скитания, като се върнах в селото само за обяд, но през цялото време хем се страхувах, че ще я срещна, хем се надявах да я зърна. От нея обаче нямаше и следа, а вечерта се върнах на мястото, където се срещахме, като разсъдих, че ако тя също дойде, ще й кажа, доколкото мога, че й дължа извинение и че повече няма да я притеснявам. Точно когато вече бях изгубил надежда, че ще я видя, и смятах, че дълбоко съм я оскърбил и трябва още на следващата сутрин да се махна от селото, тя се появи сред дърветата. В миг съгледах тежките й поли и черната жилетка, беше гологлава, тъмната й коса светеше като лакирано дърво, а плитката й се спускаше през рамото й. Очите й също бяха тъмни, а и уплашени, но сияйното й умно лице ме ослепи.
Отворих уста да я заговоря, но в същия миг тя се затича към мен и се хвърли в ръцете ми. За мое учудване, тя явно изцяло ми се отдаваше и чувствата ни бързо ни отведоха до пълна близост, толкова нежна и чиста, колкото и неочаквана. Открихме, че можем свободно да си говорим — на какъв език вече не знам — и в тъмните й очи с тежките ресници и с изящната азиатска гънка на клепача видях целия свят и може би цялото си бъдеще.
Когато тя си отиде и останах сам, треперещ от вълнение, аз се опитах да преценя какво да направя, какво бях направил, но чувството за пълнота и щастие спираше всяка моя мисъл. Днес ще отида пак да я чакам, защото просто не мога другояче, защото цялото ми същество май вече е свързано с едно друго, толкова различно от мен създание, но все пак така близко, че изобщо не разбирам какво се случва.
Скъпи приятелю (ако все още за теб пиша писмата си),
Вече четири дни живея в рая и любовта ми към ангела, който властва там, несъмнено е точно това — любов. Никога не съм изпитвал такива чувства към жена, каквито ме вълнуват сега, на това чуждо място. Понеже имам само още няколко дни за разсъждение, аз, разбира се, вече обмислих положението от всякакви ъгли. Идеята да я изоставя и никога повече да не я видя ми изглежда невъзможна, също като мисълта, че може да не се върна у дома. От друга страна, не мога да се примиря с последиците, които бих предизвикал, ако я отведа със себе си — как, на първо място, жестоко ще я откъсна от дома и семейството й, а и какво ще се случи, ако дойде с мен в Оксфорд. Последната възможност е крайно сложна, но иначе положението е може би тежко, но напълно ясно: ако замина без нея, ще разбия сърцата и на двама ни, а и би било проява на страх и безчинство след всичко, което й отнех.
Вече съм решил да я направя своя жена колкото може по-скоро. Животът ни несъмнено ще е необикновено пътешествие, но съм сигурен, че природното й благородство и острият ум ще й помогнат да преодолее всичко, пред което може да се изправим. Не мога да я оставя тук и цял живот да се чудя какво би станало, нито да я изоставя в подобно положение. Твърдо съм решен тази вечер да я помоля да се омъжи за мен след един месец. Мисля, че първо ще се върна в Гърция, където мога да взема пари назаем от колегите си — или да помоля да ми изпратят със запис — достатъчно пари, които да дам на баща й като обезщетение, че я отвеждам; в момента имам малко пари и не смея да постъпя по друг начин. Освен това чувствам, че трябва да отида на разкопките, където ме поканиха — гробницата на някакъв висш сановник до Кносос. Бъдещата ми работа може да зависи от тези колеги, а тя ще издържа и двама ни, за да изградим заедно бъдещия си живот.
После ще се върна за нея — но колко ще са дълги тези четири седмици раздяла! Иска ми се да проверя дали свещениците в Снагов могат да ни оженят там, а Джорджеску ще ни е свидетел. Разбира се, ако родителите й настояват, можем да се оженим и в селото, преди да тръгнем, съгласен съм и на това. Тя ще пътува с мен като моя жена, това е сигурно. От Гърция ще изпратя телеграма на родителите си, а когато стигнем в Англия, мисля да я заведа при тях за малко. А ти, скъпи приятелю, ако вече четеш тези редове, би ли могъл да провериш как стои въпросът със стаите под наем извън колежа — но съвсем дискретно — като, разбира се, най-вече гледаш цената? Бих искал тя да започне да учи английски колкото се може по-скоро; сигурен съм, че ще го овладее отлично. Може би наесен ще седиш край нашата камина, приятелю, и тогава и ти ще разбереш причината за моята лудост. Дотогава ти си единственият, на когото мога свободно да кажа тези неща, щом успея да изпратя писмата, и познавайки широкото ти сърце, се моля да не ме съдиш строго.