Имали и други новини за нас. Тургут глътна на един дъх втората си чашка кафе и побърза да измъкне нещо от зловещия си кабинет. (Почувствах облекчение, че този път не ни покани вътре.) Появи се оттам с тетрадка и отново седна до Селим Аксой. Двамата ни гледаха сериозно.
— Казах ти по телефона, че докато ви нямаше, намерихме едно писмо — обясни Тургут. — Оригиналът е на църковнославянски, стария език на християнското духовенство. Както ти казах, написано е от един карпатски монах и е свързано с пътуването му до Истанбул. Моят приятел Селим се чуди защо писмото не е на латински, но може би монахът е бил славянин. Да ви го прочета ли тутакси?
— Разбира се — казах аз, но Хелън вдигна ръка.
— Само минутка, ако обичате. Как и къде го намерихте?
Тургут кимна одобрително.
— Господин Аксой го намери в архива — всъщност в същия архив, който посетихме заедно. Той седя там три дни, за да прегледа всички налични ръкописи от XV век. Открил този документ сред една скромна по размер колекция от книжа на гяурските църкви — другояче казано, на християнските църкви в Истанбул, които получили позволение да продължат дейността си и при управлението на Завоевателя и наследниците му. В архива няма много такива документи, защото поначало те се съхранявали в манастирите и най-вече в Константинополската патриаршия. Някои черковни документи обаче оставали и при султана, особено когато става дума за нови споразумения с църквите, действащи на територията на империята — тези споразумения се наричат фермани. Понякога султанът получавал писма с — как се казваше? — петиции по някакъв църковен въпрос и те също попадали в архива.
Той побърза да преведе и думите на Аксой, който искаше да обясни нещо.
— Да, моят приятел добави нещо много важно. Той ми припомни, че скоро след като Завоевателя превзел града, той назначил нов патриарх на християните, патриарх Генадий. — Аксой слушаше и енергично кимаше. — Отношенията между султана и Генадий били съвсем цивилизовани, дори дружески — вече ви казах, че Завоевателя проявявал търпимост към християните в империята, след като покорил земите им. Султан Мехмед помолил Генадий да му напише кратко изложение за православната вяра и после наредил да го преведат за личната му библиотека. Копие от този превод още се пази в архива. Освен това има и копия от църковни устави, които трябвало да се предават на Завоевателя и са запазени в същия архив. Мистър Аксой разглеждал точно такъв църковен устав, на някаква църква в Анадола, и това писмо изпаднало между страниците му.
— Благодаря — Хелън се отпусна назад върху възглавниците.
— Уви, не мога да ви покажа оригинала, тъй като, естествено, не бива да го изнасяме от архива. Можете лично да отидете да го видите, докато сте тук, ако желаете. Написано е с превъзходен почерк на малко парченце пергамент, откъснато в единия край. Сега ще ви прочета превода, който направихме на английски. Моля помнете, че това е превод от превода, при което на места смисълът се е изгубил.
И той прочете следното:
До игумена Максим Евпраксий.
Ваше Високопреподобие,
Смиреният грешник се домогва до слуха Ви. Както вече писах, в нашата дружина се възцари раздор, откакто вчера заданието ни се провали. В града не сме на сигурно място, но при все това смятахме, че не бива да го напуснем, без да разберем какво се е случило със съкровището, което дирим. Тази сутрин, по волята на Всемогъщия, пред нас се откри нов път и с настоящето трябва да Ви го опиша. Игуменът на манастира Панахрантос, като дочул от нашия домакин игумена, който е негов добър приятел, за мъките и терзанията ни, дойде лично да ни посети в «Света Ирина». Той е благороден и свят човек на петдесет години, прекарал дългия си живот първо във Великата лавра на Атон, а сега от много години като монах и игумен в Панахрантос. Щом дойде при нас, той първо се съвещава насаме с нашия домакин, а после двамата говориха с нас в покоите на домакина ни, в строга тайна, като предварително бяха освободени всички послушници и прислужници. Той ни каза, че до тази сутрин не знаел за присъствието ни тук, но щом дочул, дошъл при приятеля си да му предаде вестите, които по-рано не му споделил, тъй щото не искал да излага на опасност нито него, нито монасите му. Накратко, той ни откри, че онова, което търсим, вече е изнесено от града и е укрито на сигурно място в покорените земи на българите. Той ни даде най-поверителни указания как безопасно да стигнем дотам и ни каза името на храма, който трябва да издирим. На драго сърце бихме поостанали тук, за да стигне посланието ни до Вас и да получим заповедите Ви по този въпрос, но игумените също ни казаха, че еничари от двора на султана вече са ходили при Патриарха да го разпитват за изчезването на онова, което дирим. Сега за нас е извънредно опасно да останем тук дори и ден повече, а даже и дълбоко из земите на поганците ще сме в по-голяма безопасност, отколкото тук. Ваше Високопреподобие, простете своеволието ни, задето тръгваме, без да изчакаме заръките Ви, и дано Божията и Вашата благословия закрилят решението ни. Ако се наложи, ще унищожа дори и тази бележка, преди да е стигнала до Вас, и ще дойда да Ви разкажа за диренията ни със собствения си език, стига дотогава да не го отрежат.