Когато спрях, парализиращо ме завладя и второто прозрение, ако изобщо може да се каже кое е първо, кое — второ. Казвам „завладя“, защото то просто се яви пред очите ми, а не в ума или инстинктите ми. В мига, в който замръзнах на мястото си, лампите в кабинета на моя учител изгаснаха. Сигурно ти се струва съвсем нормално: работното време приключва и последният професор в сградата изгася лампите в кабинета си, затъмнявайки и улицата, случайно останала без осветление. На мен обаче не ми изглеждаше така. Изобщо нямах чувството, че някой просто угаси лампите. Напротив — сякаш нещо влетя през прозореца зад мен и затъмни прозорците. А улицата вече беше съвсем тъмна.
Затаих дъх. Уплашен и несигурен, се обърнах и погледнах черните прозорци, невидими над мрачната улица, и без да помисля, хукнах обратно. Вратата, през която бях излязъл, беше здраво заключена. По фасадата на сградата не светеше нито един прозорец. По това време вратата може би се заключваше автоматично след всеки, който излезе — това беше напълно в реда на нещата. Стоях там, колебаех се дали да не изтичам да проверя и останалите врати, но внезапно уличното осветление се включи и се почувствах идиотски. Двамата докторанти, които излязоха след мен, не се виждаха, сигурно бяха тръгнали в различна посока.
Друга групичка студенти обаче мина наблизо и се понесе смях — улицата вече не беше празна. Ако сега Роси излезе, както можеше да се очаква, щом току-що е угасил лампите и е заключил вратата на кабинета си, какво ще си помисли, като ме види да стърча тук? Каза ми, че не иска повече да обсъждаме онази тема. Как бих могъл да му обясня ирационалния си страх, обзел ме там пред вратата му, след като той сложи точка на разговора — може би на всички зловещи разговори? Засрамено се обърнах и забързах към къщи, за да не ме настигне на улицата. У дома оставих плика в куфарчето си, без да го докосна и спах, макар и неспокойно, цяла нощ.
Следващите два дни бях доста зает и така и не погледнах книжата на Роси; всъщност нарочно изхвърлих всички езотерични истории от ума си. Затова останах удивен, когато следобеда на втория ден един колега от факултета ме спря в библиотеката:
— Чу ли за Роси? — попита той, като ме стисна за ръката и ме завъртя, докато аз забързано минавах покрай него. — Паоло, почакай!
Правилно се сети — това беше Масимо. И като студент той си беше едър и говореше силно, май даже по-силно отколкото сега. Хванах ръката му.
— Роси? Какво? Какво за Роси?
— Няма го. Изчезнал е. Полицията претърсва кабинета му.
Тичах чак до факултета, който в този ден вече изглеждаше съвсем обикновен, леко мрачен в късния следобед и пълен със студенти, изнизващи се от аудиториите. На втория етаж пред кабинета на Роси някакъв градски полицай говореше с декана и с още няколко души, които не познавах. Когато пристигнах, двама мъже в тъмни якета излязоха от кабинета на професора, затвориха внимателно вратата и се запътиха към стълбището и аудиториите. Пробих си път напред и заговорих полицая.
— Къде е професор Роси? Какво е станало?
— Познавате ли го? — попита полицаят и вдигна очи от бележника си.
— Негов дипломант съм. Бях тук преди две вечери. Кой казва, че е изчезнал?
Деканът се приближи и се ръкува с мен.
— Знаеш ли нещо? Икономката му позвъни на обяд да каже, че снощи или предишната вечер не се прибрал — не се обадил за вечеря, нито за закуска. Каза, че никога не е постъпвал така. А днес следобед пропусна заседание във факултета, без да предупреди по телефона, което също никога не е правил. Един студент се оплака, че кабинетът му е заключен в работно време и макар че имали уговорка, Роси така и не се появил. Днес пропусна и лекцията си и накрая накарах да разбият вратата му.
— И вътре ли беше? — мъчех се да успокоя дишането си.
— Не.
Несъзнателно се запътих към вратата на Роси, но полицаят ме задържа за ръката.
— Не толкова бързо — каза той. — Значи сте бил тук преди два дни?
— Да.
— Кога го видяхте за последно?
— Към осем и половина.
— Имаше ли други хора наоколо?
Замислих се.
— Да, само двама колеги от факултета — Бъртранд и Елайъс. Мисля, че минаха по това време. Излязоха заедно с мен.