— Ако бяхте отишли, можеше да се срещнете с Роси или поне с онзи археолог — Джорджеску! — възкликнах аз.
— Може би — усмихна се той странно. — Ако наистина се бяхме срещнали с Роси, може би още тогава щяхме да обединим познанията си, преди да е станало твърде късно.
Почудих се дали имаше предвид «преди революцията в България, преди изгнаничеството ми тук», но не посмях да попитам. Секунда по-късно обаче той сам ни обясни.
— Разбирате ли, прекъснах проучванията си изведнъж. В деня, когато се върнах от Бачково, пълен с планове за посещението си в Румъния, в софийския си апартамент заварих ужасна картина.
Той отново замълча и затвори очи.
— Опитвам се да не си спомням онзи ден. Първо трябва да ви кажа, че имах малък апартамент край Римската стена в София, старо място, което много харесвам, защото е обградено от историята на града. Бях излязъл до пазара и оставих записките и книгите си за Бачково и другите манастири отворени на бюрото. Когато се върнах, видях, че някой е преровил всичките ми вещи, измъквал е книги от лавиците, претърсил е гардероба ми. На бюрото сред книжата ми имаше малко петънце кръв. Нали знаете как мастилото… оставя петно… върху страницата… — Той отново замлъкна, а погледът му ни пронизваше. — По средата на бюрото лежеше книга, която никога не бях виждал… — изведнъж той се изправи, отново се вмъкна в другата стая и го чухме да се суети и да размества книги. Трябваше да отида да му помогна, но вместо това седях и безпомощно се взирах в Хелън, която също изглеждаше вцепенена.
След миг Стойчев се върна с огромен фолиант в ръцете си. Книгата беше подвързана с износена кожа. Той я положи пред нас, някак неохотно я отвори със старческите си ръце и безмълвно ни показа многото празни страници и огромната рисунка в средата. Драконът тук изглеждаше по-малък заради огромните страници на фолианта, които оставяха доста широко поле, но несъмнено гравюрата беше същата чак до петънцето, което бях забелязал в книгата на Хю Джеймс. В пожълтялото поле край ноктите на дракона имаше още едно петно. Стойчев го посочи, но дотолкова беше завладян от силни чувства — може би от погнуса, може би от страх, — че за миг изостави английския. «Кръв», каза той. Наведох се по-близо. Кафявото петънце несъмнено беше отпечатък от пръст.
— Боже! — спомних си горкия ми котарак и приятеля на Роси, Хеджис. — Имаше ли някой или нещо в стаята? Какво направихте, когато го видяхте?
— В стаята нямаше никого — тихо каза той. — Вратата беше заключена и когато се върнах, пак си беше заключена, а аз влязох и попаднах на тази ужасна сцена. Извиках полицията, те огледаха навсякъде и накрая — как се казваше? — анализираха проба от прясната кръв и я сравниха с други проби. Поне лесно разбраха чия е кръвта.
— Чия? — наведе се напред Хелън.
Гласът на Стойчев съвсем стихна и аз също се наведох да чуя отговора му. На сбръчканото му лице изби пот.
— Моята — каза той.
— Но…
— Не, разбира се, че не. Не съм бил там. Полицията обаче помисли, че съм нагласил цялата работа. Единственото, което не съвпадаше, беше пръстовият отпечатък. Казаха, че никога не са виждали такъв човешки отпечатък — имал много малко линии. Върнаха ми книгата и документите и ме накараха да платя глоба за подвеждане на правосъдието. Едва не изгубих преподавателското си място.
— И се отказахте от проучването? — предположих аз.
Стойчев безпомощно вдигна рамене.
— Това е единствената ми работа, която не съм довел докрай. Можеше и да продължа, ако не беше това.
Той бавно обърна втората страница на фолианта:
— Това — повтори той и с Хелън видяхме една дума, написана с изящен старинен почерк и с древно, потъмняло мастило. Вече познавах достатъчно добре кирилската азбука, за да разгадая думата, макар че отначало се препънах на първите букви. Хелън я прочете на глас.
— СТОЙЧЕВ — прошепна тя. — О, намерили сте собственото си име в нея. Какъв ужас!
— Да, собственото ми име, при това с почерк и мастило, които несъмнено бяха средновековни. От край време съжалявам, че не успях да довърша изследването си, но се страхувах. Мислех, че може да ми се случи нещо — нещо като онова, което е постигнало баща ви, мадам.