През ума ми пробяга споменът за жълтеникавото лице на Георги Димитров в софийския му мавзолей.
— Значи задачата да унищожим Дракула става още по-важна — казах аз, но усетих как по челото ми избива пот.
— Чудя се още — добави мрачно Хелън, — дали унищожаването му ще има кой знае какво значение. Само помисли какво направиха с народите си Сталин и Хитлер. Въобще не им е трябвало да живеят петстотин години, за да извършат всички тези ужаси.
— Знам — отвърнах. — И аз съм мислил за това.
Хелън кимна.
— Знаеш ли, странното е, че Сталин открито се е възхищавал на Иван Грозни. Двама водачи, които са били решени да смажат, да изтребят собствения си народ — въобще готови на всичко, за да укрепят властта си. А на кого според теб се е възхищавал Иван Грозни?
Усетих как кръвта се отдръпва от сърцето ми.
— Казвала си ми, че руснаците имат много приказки за Дракула.
— Точно така.
Втренчих се в нея.
— Представи си свят, в който Сталин ще живее петстотин години? — Тя човъркаше с нокът едно по-меко местенце в дънера. — Или дори вечно?
Стиснах юмруци.
— Мислиш ли, че можем да открием средновековен гроб, без да заведем никого до него?
— Ще е много трудно, може би е невъзможно. Сигурна съм, че навсякъде имат хора, които ни следят.
В този миг от завоя на пътечката изникна някакъв мъж. Толкова се стреснах от неочакваната му поява, че едва не изругах на глас. Той изглеждаше най-обикновен човек, облечен в груби дрехи и с вързоп клони на рамо. Махна ни за поздрав и отмина. Погледнах Хелън.
— Видя ли? — тихо попита тя.“
„Нагоре по пътеката в планината открихме стръмна издадена канара.
— Виж — каза Хелън. — Хайде малко да поседим тук.
Дълбоките гористи склонове на долината се простираха пред нас, почти изпълнени от стените и червените покриви на манастира. Вече ясно виждах исполинските размери на комплекса. Той оформяше четириъгълна черупка около църквата, чиито куполи меко светеха на следобедното слънце, а в средата се издигаше Хрельовата кула.
— Оттук добре се вижда колко добре укрепено е това място. Представи си колко често враговете са го гледали така отгоре.
— Или поклонници — припомни ми Хелън. — За тях той трябва да е бил духовно изпитание, а не военна цел. — Тя се облегна назад на ствола на едно дърво и приглади полата си. Беше оставила чантата си на земята, беше свалила шапката и навила ръкавите на светлата си блуза заради жегата. По челото и бузите й бяха избили фини капчици пот. На лицето й беше изписано любимото ми изражение — потънала в размисъл, с поглед вперен едновременно навътре и навън, с големи съсредоточени очи и стиснати устни; неизвестно защо обичах лицето й така повече даже от случаите, когато обръщаше поглед към мен. Шалчето й беше вързано около врата, макар че белегът от библиотекаря беше зараснал до обикновена синина, а малкото кръстче просветваше под него. Сърцето ми се сви от суровата й красота, не само от физически копнеж, но и от нещо като благоговение пред съвършенството й. Тя беше недосегаема, едновременно недостъпна и моя.
— Хелън — казах аз, без да докосвам ръката й. Нямах намерение да го правя, но изведнъж думите сами излязоха от устата ми. — Искам да те питам нещо.
Тя кимна, все още неспособна да отдели очи от величествената обител под нас.
— Хелън, ще се омъжиш ли за мен?
Тя бавно обърна глава и се зачудих дали на лицето й се четеше изумление, забавление или удоволствие.
— Пол — каза тя строго, — откога се познаваме?
— От двайсет и три дни — признах аз. Сега разбирах, че не бях обмислил какво ще правя, ако тя каже «не», но вече беше твърде късно да изтегля въпроса си обратно, да го запазя за по-подходящ момент. Пък и ако откаже, няма да мога да се хвърля от скалите, защото съм по средата на търсенето на Роси, макар че несъмнено щях да се изкуша тъкмо тъй да постъпя.
— Мислиш ли, че ме познаваш?
— Не, изобщо — категорично отсякох аз.
— Мислиш ли, че аз те познавам?
— Не съм сигурен.
— Толкова малко знаем един за друг. Идваме от съвсем различни светове. — Този път тя се усмихваше, като че ли да смекчи болката от думите си. — Освен това винаги съм мислела, че няма да се омъжа. Не съм от този тип. А и това нещо… — тя докосна шалчето на врата си. — Би ли се венчал за жена, белязана от дявола?
— Ще те защитавам от всякакви демони, които решат да се приближат до теб.