Стойчев се огледа, хвърли един поглед към Ранов, потърка набръчканото си чело с длан и тихо каза:
— Мисля, че гробът не е в България.
Кръвта сякаш се отдръпна от главата ми.
— Какво? — взря се Хелън в Стойчев, а Ранов се обърна настрани и продължи да барабани с пръсти по масата, сякаш ни слушаше само с половин ухо.
— Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, приятели, но от този ръкопис, който не бях преглеждал от години, ми стана ясно, че група поклонници са се върнали от «Свети Георги» във Влахия към 1478 година. Този ръкопис е митнически документ — с него им се дава право да пренесат някакви християнски реликви от влашки произход обратно във Влахия. Съжалявам. Може би един ден ще успеете да отидете и там, за да разучите допълнително този въпрос. Ако обаче искате да продължите изследването си за поклонническите маршрути в България, с радост ще ви помогна.
Взирах се в него онемял. Как ще успеем да влезем в Румъния след всичко това, мислех си аз. Беше цяло чудо, че дори и дотук стигнахме.
— Препоръчвам ви да си издействате разрешение да видите някои други манастири и маршрутите, по които са разположени, особено Бачковския манастир. Той е чудесен образец на българския византизъм, а постройките са много по-стари от тези в Рила. Освен това там има редки ръкописи, които монасите поклонници са носели като дарове на манастира. Ще ви е интересно и ще можете да съберете повече материал за статиите си.
За мое удивление Хелън изглеждаше напълно съгласна с този план.
— Можем ли да отидем дотам, мистър Ранов? — попита тя. — Може би професор Стойчев също ще иска да ни придружи.
— О, боя се, че трябва да се връщам у дома — със съжаление каза Стойчев. — Имам много работа. Иска ми се да дойда да ви помогна в Бачково, но мога само да ви дам препоръчително писмо до игумена. Мистър Ранов ще ви превежда, а игуменът ще ви помогне с превода на документите, които поискате да видите. Той е отличен познавач на историята на манастира.
— Чудесно — Ранов очевидно се зарадва, че Стойчев ни напуска.
Нямаше какво повече да се каже, положението беше ужасно, мислех си аз; трябваше просто да отидем в следващия манастир, преструвайки се, че продължаваме изследването си, а по пътя да решим какво да правим. Румъния? Споменът за вратата на кабинета на Роси в университета отново изплува в съзнанието ми; беше затворена, заключена. Роси никога повече нямаше да я отвори. Безмълвно гледах как Стойчев прибира ръкописите в кутията им и затваря капака. Хелън я отнесе до една лавица и му помогна да излезе от библиотеката. Ранов ни следваше мълчаливо — и ми се стори, че в мълчанието му долових злорадство. Каквото и да бяхме дошли да търсим, то вече ни се беше изплъзнало, а ние отново щяхме да останем сами с водача си. Сега можеше да ни заведе да довършим проучването си, за да напуснем България колкото се може по-скоро.
Ирина очевидно беше ходила в църквата; сега идваше към нас през напечения двор и като я видя, Ранов се обърна и отиде да пуши под един от чардаците, а после тръгна към главния вход и изчезна навън. Стори ми се, че когато стигна портите, ускори крачка; може би и той имаше нужда да си почине от нас. Стойчев тежко се отпусна на една дървена пейка край входа, а Ирина положи грижовно ръка на рамото му.
— Вижте сега — каза той тихо и ни се усмихна, сякаш просто си бъбрехме, — бързо трябва да поговорим, докато нашият приятел не ни слуша. Не исках да ви плаша. Няма такъв документ за връщането на поклонниците с мощите във Влахия. Съжалявам, но ви излъгах. Влад Дракула несъмнено е погребан в «Свети Георги», където и да е това, а аз открих нещо много важно. В «Хрониката» Стефан казва, че «Свети Георги» е близо до Бачково. Не успях да открия прилика между Бачковския край и вашите карти, но намерих едно писмо от игумена на Бачковския манастир до игумена на Рилския от началото на XVI век. Не посмях да ви го покажа пред нашия спътник. В писмото се казва, че бачковският игумен повече няма нужда от помощта на Рилския манастир и на други свещеници в борбата срещу ереста в «Свети Георги», тъй като манастирът е бил опожарен, а монасите — пръснати. Предупреждава игумена на Рилския манастир да бди за пристигането на монаси от «Свети Георги», както и на монаси, които проповядват, че змеят е убил свети Георги — тъй като именно това е символът на тяхната ерес.