Той ме поведе обратно към столовете с властната си, бавна крачка. Думите му ми вдъхнаха сериозна надежда — очевидно той не се канеше да ме убива, поне не тази вечер, а и в мен се надигаше любопитство. Очевидно не сънувах; говорех с човек, който беше живял през по-голям отрязък от историята, отколкото който и да е историк можеше да се надява да изучи дори и откъслечно през цялата си кариера. Последвах го на предпазливо разстояние и отново седнахме пред огъня. Когато се настаних, забелязах, че масата с празните чинии от вечерята ми беше изчезнала, а на мястото й беше изникнало удобно канапе, на което внимателно изтегнах краката си. Дракула седеше величествено изправен на огромния си стол. Докато неговият стол беше висок, дървен, средновековен, моят беше с удобна тапицерия като канапето, като че ли той се беше постарал да снабди госта си с нещо подходящо за съвременната изнеженост.
Дълго седяхме в мълчание и тъкмо се чудех дали не смяташе да седим така цяла нощ, когато той отново заговори.
— Приживе, обичах книгите — каза той. Обърна се леко към мен, за да видя блясъка в очите и лъскавата му, зле сресана коса. — Може би не знаеш, но аз бях нещо като учен. За това много не се говори — безстрастно отбеляза той, — но знаеш, че по мое време книгите бяха доста ограничени. В смъртния си живот бях виждал само онези текстове, които Църквата одобряваше — евангелията и, да речем, православните коментари върху тях. Тези трудове в края на краищата за мен се оказаха безполезни. Някъде по времето, когато за пръв път се възкачих на полагащия ми се по право престол, великите библиотеки на Константинопол вече бяха разрушени. Остатъците от тях бяха скрити в манастирите и никога нямаше да мога да ги видя със собствените си очи, — погледът му беше потънал в огъня. — Аз обаче имах други източници. Търговците ми носеха чудни и прекрасни книги от всевъзможни места — от Египет и Светите земи, от големите манастири на Запада. От тях научих за древната тайна. Знаейки, че не мога да се надявам на вечен живот в рая — отново онзи безизразен тон, — станах историк, за да запазя собствената си история за вечни времена.
Той помълча известно време, а аз не смеех да попитам каквото и да било. Накрая той се съвзе и почука с голямата си ръка по облегалките на стола.
— Така положих началото на моята библиотека.
Бях твърде любопитен, за да запазя мълчание, макар че ми беше невероятно трудно да формулирам въпроса си.
— Но и след… смъртта си ли си продължил да събираш книги?
— О, да — обърна се да ме погледне той, може би защото доброволно бях задал този въпрос, и жестоко се усмихна. Очите му, засенчени от огъня, светеха страшно. — Нали ти казах, аз съм учен по душа, а не само воин, и тези книги ми бяха спътници през дългите години. От книгите може да се получи и голяма доза практическо познание — например по държавнически дела или за военната тактика на великите пълководци. Но аз имам всякакви книги. Утре ще ги видиш.
— И какво искаш да направя за твоята библиотека?
— Както ти казах, искам да я подредиш и да й изработиш каталог. Никога не съм разполагал с пълен списък на притежанията си, на техния произход и състояние. Това ще е първата ти задача и ти ще я изпълниш по-бързо и по-блестящо от всеки друг заради многото езици, които владееш, и заради широтата на познанията си. В хода на задачата си ще имаш възможност да се докоснеш до някои от най-прекрасните книги — и най-могъщите, — които някога са виждали бял свят. Много от тях са оцелели само тук при мен. Може би знаеш, професоре, че едва една хилядна от публикуваната някога литература е запазена до ден-днешен? Аз лично съм си поставил за задача да увелича дела й през вековете.
Докато говореше, отново забелязах необикновената яснота и студенина на гласа му и потрепващите му вътрешности като тракане на змия или като грохота на течаща по камъни студена вода.
— Втората ти задача ще е по-дълга. Всъщност, тя е вечна. Когато опознаеш библиотеката ми и предназначението й така отблизо, като самия мен, ще те пратя навън из света да търсиш нови придобивки по моя заповед — а и стари книги, защото никога няма да спра да събирам и трудовете на миналото. Ще имаш на разположение много архивисти — най-добрите — и лично ще подчиниш мнозина на своята власт.
Размахът на плановете му и пълното им значение, доколкото успях да го схвана, ме обляха в студена пот. Успях да събера гласа си, макар и едва чуто.
— Защо сам не продължиш това дело?
Той се усмихна на огъня и отново на лицето му проблесна онази различна физиономия — на куче, на вълк.