Выбрать главу

Оставих трите карти настрани. Краката ми се подкосяваха да ги гледам там, точно както Роси ги беше описал, ала още по-странно беше усещането, че виждах не оригиналите, а копия, правени със собствените му ръце. Но в крайна сметка откъде да съм сигурен, че той не бе измислил цялата история, не бе нарисувал тези карти на шега? Не разполагах с първични извори по въпроса, като изключим писмата му. Потропах с пръсти по бюрото. Часовникът в кабинета ми тази нощ тиктакаше необичайно силно и градският полумрак изглеждаше прекалено тих зад жалузите. От часове не бях хапвал, краката също ме боляха, но не можех да спра дотук. Бързо прегледах пътната карта на Балканите, но по нея нямаше нищо странно поне на пръв поглед — никакви ръкописни бележки, например. Брошурата за Румъния също не донесе изненади, освен смешноватия английски, на който беше написана: „Възползувайте се от пищната ни и потресаваща природа“, да речем. Единствените документи, които не бях проучил, бяха записките на Роси и един малък запечатан плик, който при първия преглед на книжата не бях забелязал. Смятах да оставя плика за последно, защото беше запечатан, но повече не можех да трая. Намерих резеца за писма сред хартиите по бюрото си, внимателно разчупих печата и извадих малко листче от бележник.

Това пак беше третата карта с драконовската си форма, лъкатушещата река и извисяващите се планински зъбери. Беше прекопирана с черно мастило, съвсем като версията на Роси, но авторът беше друг — копието беше добро, но някак по-смачкано, старинно, малко доукрасено, ако се вгледаш отблизо. Писмото на Роси трябваше да ме подготви за най-съществената му разлика от другата версия на картата, но въпреки това тя ме зашемети сякаш ми зашлеви шамар: над квадратчето с гроба и неговия дракон пазител се извиваха думите БАРТОЛОМЕО РОСИ.

Борих се с предположения, страхове и заключения, за да си наложа да оставя листчето настрана и да прочета записките на Роси. Първите очевидно бяха писани в оксфордските архиви и в библиотеката на Британския музей и не казваха нищо различно от вече изложеното в писмата му. Съдържаха кратко описание на живота и подвизите на Влад Дракула и списък на някои литературни и исторически документи, в които Дракула е бил споменаван през вековете. Следващият лист бе от друг бележник и на него бе отбелязано, че е писан в Истанбул. „Възстановено по памет“, посочваше Роси с бързия си, но четлив почерк и аз осъзнах, че това трябва да са бележките, които той е нахвърлял на хартия след преживяването си в архива, когато нарисувал по памет и трите карти, преди да замине за Гърция.

Тези записки изброяваха документите на истанбулската библиотека от времето на султан Мехмед II — поне онова, което според Роси имаше отношение към проучването му — трите карти, свитъци с разкази за карпатските войни срещу османците, както и ведомости от сделките на османските търговци в този край на империята. Дотук нищо не ми се видя особено полезно; но вече се чудех кога точно зловещият чиновник е прекъснал работата на Роси. Дали списъците със сметки и търговски ведомости, споменати тук, съдържат някакви податки за смъртта или погребението на Влад Цепеш? Дали Роси лично ги е прегледал или просто е имал време да си запише възможните извори, налични в архива, преди да побегне уплашен?

Последната точка в списъка от архива ме изненада, затова й отделих повече време. „Библиография, Орден на дракона (частично запазен свитък).“ Бележката ме удиви и смути заради оскъдната информация, която съдържаше. Обикновено записките на Роси бяха изчерпателни, самодостатъчни; именно в това, обичаше да казва той, бе смисълът от воденето на бележки. Дали тази библиография, която той споменаваше така набързо, представляваше нещо като каталожен списък на всички материали в библиотеката, свързани с Ордена на дракона? Ако е така, защо ще е „частично запазен свитък“? Очевидно самата библиография е много стара, помислих си аз — може би един от документите на библиотеката от времето на Ордена на дракона. Но защо Роси не бе добавил повече подробности на това иначе нямо листче хартия? Дали библиографията, каквато и да е, не се беше оказала безполезна за търсенията му?