Вече знаеш, започна баща ми, че преди да се родиш, преподавах в един университет в Америка. Преди това дълги години учих, за да стана професор. Първо мислех да следвам литература. После обаче осъзнах, че предпочитам истинските истории пред измислените. Всички литературни повествования, които четях, ме тласкаха към нещо като… историческо изследване. Така че накрая се предадох. Сега съм много доволен, че и ти се интересуваш от история.
Една пролетна вечер през последната година от следването си седях на бюрото си в университетската библиотека и понеже беше късно, бях съвсем сам сред безкрайните редици с книги. Вдигнах глава и забелязах, че някой ми е оставил книга, чиято обложка досега не бях виждал сред учебниците си, оставени на един рафт точно над бюрото ми. На корицата имаше красив малък дракон, зелен на светъл фон.
Не бях виждал тази книга, затова я взех и без много да му мисля, я отворих. Подвързията беше от мека, избеляла кожа, а страниците изглеждаха доста стари. Книгата като че ли от само себе си се отвори по средата. Върху двете страници видях гравюра на дракон с разтворени крила и дълга, извита опашка — развилнял се звяр с разперени нокти, в които държеше надпис с една-единствена дума, изписана с готически шрифт: Drakulya.
Веднага разчетох думата и си спомних романа на Брам Стокър, който не бях чел, върнах се в детството си, когато ходехме в кварталното кино и гледахме как Бела Лугоши се увива около бялото вратле на някоя младичка звезда. И все пак думата беше изписана чудновато, а книгата определено изглеждаше старинна. Като учен, при това дълбоко потънал в европейската история, след няколко секунди взиране в книгата си спомних какво съм чел. Името, което всъщност идва от латинския корен за дракон или дявол, е почетната титла на живелия в Карпатите влашки феодал Влад Цепеш, тоест „Набучвача“, получил прозвището си, защото издевателствал над поданиците и военнопленниците си по ужасяващо жесток начин. По онова време изучавах търговията в Амстердам през XVII в. и не виждах какво общо има моята тема с тази книга, затова предположих, че погрешка е попаднала при мен, вероятно я е забравил някой, който се занимава с историята на Централна Европа или пък с феодална символика.
Прелистих книгата — човек, който по цял ден се рови в книги, посреща всяка нова книга като приятел, дори като изкушение. Чакаше ме още по-голяма изненада, защото останалите страници — прекрасни старинни листове с цвят на слонова кост, бяха съвсем празни. Нямаше дори заглавна страница, никакви сведения за това къде или кога е била отпечатана книгата, нито дори карти, форзаци или други илюстрации. Нямаше и печат от университетската библиотека, нито библиотечно картонче, каталожен номер или етикет.
След като се взирах още няколко минути, оставих книгата на бюрото си и отидох до каталога на първия етаж. Там наистина имаше вложка, която гласеше: „Влад III Влашки, наричан още Цепеш (1431–1476) — вж. също Влахия, Трансилвания и Дракула.“ Реших първо да погледна в картата и бързо разбрах, че Влахия и Трансилвания са древни области в днешна Румъния. Трансилвания изглеждаше по-планинска, а на югозапад граничеше с Влахия. На откритите лавици открих единствения източник по въпроса — странно, малко английско издание от 90-те години на XIX в. на някакви памфлети за „Дракула“. Оригиналите били отпечатани в Нюрнберг през 70-те и 80-те години на XV в. Като стигнах до Нюрнберг, потръпнах — бяха минали едва няколко години от процеса срещу нацистките водачи, който аз внимателно бях следил. Само една година не ми стигна, за да навърша пълнолетие и да ме изпратят на фронта и може би тъкмо защото останах настрана от войната, се впуснах да изучавам последиците й с такъв ентусиазъм. Титулната страница на томчето с памфлети представляваше груба гравюра на мъж, изобразен до раменете — с як врат, свъсени тъмни очи, дълги мустаци и шапка с перо. Картината беше удивително ярка, особено като се има предвид примитивният печат.
Знаех, че трябва да се върна към изследването си, но не се сдържах и се зачетох в един от памфлетите. Той изброяваше някои от престъпленията на Дракула срещу собствените му поданици и срещу чужди народи. Бих могъл по памет да възстановя съдържанието му, но не искам, защото беше твърде смущаващо. Рязко затворих томчето и се върнах на бюрото си. Седемнайсети век отново превзе вниманието ми до полунощ. Оставих странната книга затворена на бюрото си с надеждата, че собственикът й ще я намери и се прибрах вкъщи да поспя.
Сутринта отидох на лекции. Бях уморен от дългата нощ, но след лекцията изпих две чаши кафе и пак се върнах в библиотеката. Старинната книга беше там, но лежеше отворена на страницата с извития огромен дракон. След почти безсънната нощ и ударната доза кафе вместо закуска, направо ми се подкосиха краката, както се казваше в старите романи. Разгледах книгата, този път по-внимателно. Централната илюстрация определено беше гравюра на дърво, вероятно средновековно изпълнение, наистина чудесен образец на ранното книгопечатане. Мина ми през ума, че след като очевидно не принадлежеше на библиотеката, сигурно струваше цяло състояние, а може би и повече за някой учен.