Но именно замъкът с неговите камъни, излъскани до блясък от непрестанна употреба още от дванайсети век, с кръстосаните на всеки ъгъл бойни брадви, копия и пики, които заплашваха да се сринат на земята при най-малкото докосване, беше перлата на езерото. Онези древни езерни обитатели, катерейки се към небето от сламените си, уязвими за пожари хижи, накрая бяха избрали да кацнат тук сред орловите гнезда под властта на феодалния си господар. Въпреки умелата реставрация мястото като че ли още живееше в древността. Обърнах гръб на зашеметяващата гледка през прозореца, влязох в следващата стая и в ковчег от дърво и стъкло видях скелета на малка женица, умряла дълго преди зората на християнството, с бронзово украшение за пелерина върху трошливата гръдна кост и позеленели бронзови пръстени, едва закрепени на костичките на пръстите й. Когато се наведох над ковчега да я видя, тя неочаквано ми се усмихна през дълбоките си като кладенци очни ями.
На терасата на замъка сервираха чая в бели порцеланови чайници, изискан компромис в името на туристическия бизнес. Чаят беше силен и вкусен и за пръв път увитите в хартия захарни бучки не бяха овлажнени от престояване. Баща ми сключи ръце върху желязната маса; кокалчетата на пръстите му побеляха. Аз съзерцавах езерото, после му налях още една чаша.
— Благодаря — каза баща ми.
В очите му проблясваше стаена болка. Отново забелязах колко слаб и изтощен изглеждаше тези дни; дали не трябваше да отиде на лекар?
— Виж, миличка — започна той и леко обърна лице, така че виждах само профила му на фона на страховитата отвесна скала и искрящата вода. Замълча за миг. — Би ли искала да ги запишеш?
— Разказите ли? — попитах. Сърцето ми се сви и заби ускорено в гърдите ми.
— Да.
— Защо? — най-накрая се осмелих да попитам. Беше зрял въпрос, без отсянка на детски каприз.
Той ме погледна и си помислих, че зад цялата умора очите му бяха пълни с доброта и тъга.
— Защото ако не ги запишеш ти, може би ще трябва аз да свърша тази работа — каза той. После се зае отново с чая си и аз разбрах, че повече няма да обсъжда въпроса.
Онази нощ в оскъдно обзаведената тясна хотелска стая точно до неговата аз започнах да записвам всичко, което той ми беше разказал. Винаги бе отбелязвал, че имам отлична памет — даже прекалено добра, както понякога добавяше.
На следващия ден на закуска баща ми каза, че искал два-три дни да поседи на едно място. Трудно можех да си го представя буквално да седи на едно място, но виждах тъмните кръгове под очите му и одобрих идеята да си почине. Не можех да се отърва от чувството, че нещо се е случило, че е затормозен от някаква неизречена нова тревога. Той обаче само каза, че пак копнее да види плажовете на Адриатика. Взехме експресния влак на юг през гарите, чиито имена бяха изписани на латиница и кирилица, а после само на кирилица. Баща ми ме учеше на новата азбука и аз се забавлявах, като се опитвах да прочета надписите на гарите, все едно бяха заклинания, отварящи скрити врати.
Обясних това на баща си и той се поусмихна, облегнат назад в купето, с книга върху куфарчето си. Погледът му често прескачаше от книгата към прозореца, където се мяркаха младежи върху теглещи плугове тракторчета, някоя и друга конска каруца, приведени старици, които чоплеха и плевяха своите дворчета. Отново пътувахме на юг и земята узряваше в златно и зелено пред забързаните ни очи, после се издигна в скалистосиви планини и пак се сниши отляво до проблясващото море. Баща ми изпусна дълбока, но доволна въздишка, а не изпъшка уморено, както все по-често му се случваше в онези дни.
В един оживен пазарен град слязохме от влака и баща ми нае кола, с която поехме по криволичещия крайбрежен път. И двамата протягахме вратове, за да зърнем морето от едната си страна — то се простираше чак до хоризонта под следобедната мъглица — а от другата да видим скелетите на щръкналите към небето османски крепости.
— Турците са властвали над тези земи доста дълго — замислено каза баща ми. — Завладели ги с какви ли не жестокости, но после управлявали доста меко, както постъпват всички затвърдили властта си империи, а и доста ефективно в продължение на векове. Тук земята е доста бедна, но пък контролира излаза към морето. Турците са имали нужда от тези пристанища и заливи.