Какво ми оставаше.
— Съжалявам, Барли — казах нещастно. — Не съм искала да те замесвам в тази история. Наистина мислех, че отдавна си заминал и ще се върнеш при мастър Джеймс с чиста съвест. Не исках да те тормозя.
— Нима? — Той очевидно чакаше повече обяснения. — Значи просто ти се е прищяло да се разходиш до Париж в часа по история?
— Ами — подех аз, за да спечеля време, — баща ми изпрати телеграма, че всичко е наред и мога да отида при него за няколко дни.
Барли замълча за малко.
— Ще прощаваш, ама това не обяснява всичко. Ако имаше телеграма, тя щеше да дойде снощи и аз щях да разбера. Пък и кой е казвал, че нещо не е наред с баща ти? Мислех, че просто е заминал по работа. И какво четеш?
— Дълга история — изрекох бавно, — знам, че вече ме мислиш за особена…
— Ужасно особена — ядосано вметна Барли. — По-добре ми кажи какво става. Имаме малко време, преди да слезем в Брюксел и да вземем следващия влак за Амстердам.
— Не! — Не исках да крещя така. Жената на отсрещната седалка се стресна от спокойния си сън и аз сниших глас. — Трябва да продължа за Париж. Нищо ми няма. Слез там, ако искаш, и до довечера ще си в Лондон.
— Да сляза там, така ли? Тоест ти няма да слезеш там? Къде отива този влак?
— Не, той наистина спира в Париж…
Той отново скръсти ръце и зачака. Беше по-лош и от баща ми. Сигурно по-лош и от професор Роси навремето. За миг си представих Барли, застанал на подиума в аудиторията, сключил ръце и впил очи в нещастните си студенти, да нарежда с остър глас: „И какво в крайна сметка довежда Милтън до страховитото заключение за падението на Сатаната? Или никой не си е прочел материала?“
Преглътнах.
— Дълга история — повторих отново, още по-тихо.
— Имаме време — каза Барли.
„Хелън, Тургут и аз се спогледахме над малката ресторантска маса и усетих, че помежду ни се възцарява съучастнически дух. Може би за да спечели малко време, Хелън взе кръглото синьо камъче, което Тургут беше оставил до чинията й, и го протегна към мен.
— Това е древен символ — каза тя. — Амулет срещу зли очи.
Поех камъчето, което натежа в ръката ми, гладко и затоплено от ръцете на Хелън, а после го върнах на масата.
Тургут обаче не се разсейваше лесно.
— Мадам, румънка ли сте? — Тя мълчеше. — Ако е така, ще трябва да внимавате — той сниши глас. — Полицията може да се заинтересува от вас. Нашата страна не е в топли отношения с Румъния.
— Знам — отвърна тя студено.
— Как е разбрала циганката? — намръщи се Тургут. — Та вие нищо не й казахте.
— Не знам — Хелън сви рамене безпомощно.
Тургут поклати глава.
— Говори се, че циганите имали ясновидска дарба. Никога не съм вярвал, но… — той млъкна и потупа мустаците си с кърпичката. — Странно, че тя спомена вампири.
— Защо? — попита Хелън. — Сигурно е луда. Всички цигани са луди.
— Може би, може би — Тургут направи пауза. — За мен обаче е странно, че тя го каза, защото това е другата ми специалност.
— Циганите ли? — попитах аз.
— Не, уважаеми господине — вампирите.
Двамата с Хелън вперихме поглед в него от старание да не се спогледаме.
— Шекспир е трудът на живота ми, но легендата за вампира е моето хоби. Тук от древни времена се носи преданието за вампира.
— Това — ъъ — турско предание ли е? — попитах слисано.
— О, легендата датира поне от египетско време, скъпи колеги. Но тук, в Истанбул, като начало се говори, че най-кръвожадните византийски императори били вампири, а някои от тях възприемали християнското причастие като покана да смучат кръвта на смъртните. Аз обаче не вярвам в тази история. Вярвам в по-късни неща.
— Ами… — не исках да се издавам колко живо се интересувам от темата, най-вече заради опасността Хелън отново да смаже крака ми под масата от страх, че Тургут може да се окаже съюзник на силите на мрака. Тя обаче също го гледаше втренчено. — Какво ще кажете за легендата за Дракула? Чувал ли сте я?
— Дали съм чувал? — изсумтя Тургут. Черните му очи блестяха и той усука кърпичката си на възел. — Нали знаете, че Дракула действително е живял, че е историческа личност? Всъщност ви е сънародник, мадам — той се поклони към Хелън. — През XV век бил местен феодал или войвода в Западните Карпати. Неприятен човек, да знаете.