— За какво? — почти припаднах от облекчение, че приема разказа ми.
— Ами, това е чудното. Не мога да се сетя. Нещо за мастър Джеймс. Но какво?
Глава 27
Барли размишляваше в купето, положил брадичка в дланите си с дълги пръсти, и напразно се мъчеше да си спомни някакъв случай с мастър Джеймс. Накрая ме погледна и аз останах поразена от красотата на слабото му розово лице, когато беше сериозно. Ако не излъчваше такава жизнерадостност, лицето му щеше да е ангелско, или по-скоро като на монах от нортумбрийски манастир. Тогава тези сравнения неясно се мярнаха в ума ми и едва по-късно ги осъзнах.
— Така — каза той накрая, — според мен има два варианта. Или си побъркана, което изисква да остана при теб и да те върна жива и здрава у дома, или не си побъркана, което пък означава, че си на път да се напъхаш сред големи неприятности и следователно пак трябва да остана с теб. Утре би трябвало да съм на лекции, но ще измисля нещо по въпроса.
Той въздъхна и ми хвърли един поглед, а после отново се отпусна на седалката.
— Струва ми се, че крайната ти спирка не ще да е била Париж. Би ли ме осветлила къде точно възнамеряваш да отидеш?
„Да ни беше залепил по плесница, както приятно си седяхме около масата в истанбулското ресторантче, професор Бора не би могъл да ни зашемети повече, отколкото с разказа си за своето «ексцентрично хоби». Ударът обаче беше здравословен; успя да ни събуди и да изостри бдителността ни. Сънливостта ми от времевата разлика на полета изчезна, както се изпари и безнадеждното усещане, че едва ли ще намеря още сведения за гроба на Дракула. Бяхме на точното място. Може би — тук сърцето ми потрепна, като че ли с ненапразна надежда, — може би гробът на Дракула беше именно в Турция.
Тази идея не ми беше хрумвала, но сега ми се струваше съвсем разумна. В края на краищата, тъкмо тук един от слугите на Дракула е предал на Роси жестокото си предупреждение. Дали неживите пазеха не само архива, но и гроба? Възможно ли беше осезаемото присъствие на вампири, което Тургут ни описа, да беше резултат от факта, че Дракула още обитаваше този град? Прехвърлих наум всичко, което вече знаех за «кариерата» на Влад Набучвача и за по-късната легенда. Ако като малък е бил затворник тук, защо да не се върне след смъртта си на мястото, където е направил първите си крачки в изкуството на мъченията? Може да е изпитвал нещо като носталгия, подобно на хората, които след пенсионирането си се връщат в града, където са израснали. Ако романът на Стокър заслужаваше доверие поне що се отнася до сведенията за вампирските навици, демонът със сигурност може да живее от място на място, да мести гроба си, където пожелае; в романа той стига чак до Англия в ковчега си. Защо да не отиде и до Истанбул след края на жизнения си път — промъквайки се нощем към самото сърце на империята, която го е унищожила? В края на краищата, това би било напълно подходящо отмъщение за османците.
Още обаче не можех да задам тези въпроси на Тургут. Едва се бяхме запознали и се питах дали можем да му имаме доверие. Изглеждаше искрен, но все пак появата му на нашата маса с неговото «хоби» беше прекалено странна, за да я приемем просто така. Сега той говореше на Хелън, а и тя, най-накрая, говореше с него.
— Не, скъпа мадам, не знам «всичко» за Дракула и неговата история. Истината е, че моите знания далеч не са така обстойни. Подозирам обаче, че за зла участ е упражнявал огромна власт върху нашия град и това ме кара да продължавам проучванията си. А вие, приятели мои? — Той гледаше ту Хелън, ту мен. — Вие също изглеждате доста любопитни по тази тема. Каква точно е темата на дисертацията ви, младежо?
— Холандското търговско съсловие през XVII век — отговорих неубедително. Поне на мен ми се стори неубедително и дори започнах да се чудя дали от самото начало заниманията ми не са били твърде безцветни. Нали холандските търговци не са бродили през вековете да нападат хора и да крадат безсмъртните им души.
— Аха. — Тургут ми изглеждаше озадачен. — Ами — заяви той накрая, — ако ви интересува и историята на Истанбул, елате утре сутринта с мен да видите колекцията на султан Мехмед. Велик човек е бил старият тиранин — събирал е много интересни неща, не само документите от любимия ми архив. Сега трябва да се прибирам при жена си, че тя сигурно вече не е на себе си, толкова закъснях. — Той се усмихна, сякаш с удоволствие предугаждаше състоянието на жена си, но не копнееше лично да го види. — Освен това тя определено ще се зарадва, както и аз, ако утре ни дойдете на гости за вечеря.