Глава 28
Този път аз бях задрямала вместо Барли. Когато се събудих, се озовах облегната на него, с глава, отпусната на рамото му в морскосиния пуловер. Той гледаше през прозореца, прилежно прибрал писмата на баща ми в плика в скута си, краката му бяха кръстосани, а лицето — не много далеч от моето — беше обърнато към пробягващия навън пейзаж, който според мен вече трябваше да е във Франция. Отворих очи и първото, което съзрях, беше кльощавата му брадичка. Когато погледнах надолу, видях, че ръцете му леко придържаха плика с писмата. За пръв път забелязах, че ноктите му бяха изгризали като моите. Затворих отново очи, преструвайки се, че още спя, защото топлината на рамото му ми действаше успокояващо. После се уплаших, че може би не му е приятно да се облягам на него или пък че в идиотския си сън съм олигавила пуловера му, затова рязко се изправих на седалката. Барли ме погледна и очите му бяха пълни с далечни мисли или може би просто с пейзажа зад прозореца, вече не равнинен, а хълмист — земята на скромното френско село. След малко той се усмихна.
„Когато капакът на кутията с тайните на султан Мехмед се отвори, отвътре се понесе миризма, която добре познавах. Беше мирисът на много стари документи, на пергамент или велен, на прах и векове, на страници, отдавна подложени на изпитанията на времето. Това беше и миризмата на малката празна книжка с дракона в средата, на моята книжка. Така и не намерих смелост да пъхна нос направо сред страниците й, както съм правил с други томове, попадали в ръцете ми — мисля, че се страхувах да не би сред аромата й да доловя и отблъскващи нотки или, по-лошо, да не би миризмата да ми подейства, да не се окаже ужасен наркотик, който не бих искал да поемам.
Тургут внимателно измъкваше документите от кутията. Всеки от различните по форма и размер документи беше увит с пожълтяла фина опаковъчна хартия. Той внимателно ги подреди на масата пред нас.
— Лично ще ви покажа тези книжа и ще ви разкажа какво знам за тях — заяви той. — После, ако желаете, може да останете да ги поразгледате, как мислите?
Да, може би точно това искахме, кимнах аз, а той разопакова един свитък и внимателно го разгъна под втренчените ни погледи. Беше пергамент, закачен на тънки дървени пръчици, съвсем различен от огромните плоски листове и подвързани търговски дневници, с които бях свикнал при изследванията си върху света на Рембранд. Краищата на пергамента бяха украсени с пъстра рамка от геометрични елементи в златно, наситено синьо и яркочервено. Ръкописът за мое разочарование беше изписан с арабски букви. Не съм сигурен какво точно съм очаквал; все пак този документ идваше от сърцето на империя, която е говорила на турски и писала с арабската азбука, прибягвайки до гръцкия само за да сплаши византийците, а до латинския — за да щурмува портите на Виена.
Тургут прочете мислите по лицето ми и побърза да обясни.
— Това, приятели мои, е ведомост за разходите на военната кампания срещу Ордена на дракона. Съставена е в едно градче на южния бряг на Дунава от местния чиновник, отговарял за харченето на султанските пари в онази област — с други думи, това е служебен доклад. През XV век бащата на Дракула — Влад Дракул, вкарал Османската империя в големи разходи, нали разбирате. Въпросният чиновник поръчал ризници и — как се казваше? — ятагани за триста мъже, които били наети да охраняват границата по Западните Карпати, за да не би местните да се разбунтуват; купил им дори и коне. Ето — дългият му пръст посочи най-долу в текста — тук пише, че Влад Дракул им излиза скъпо и че е… противна напаст, която създава на пашата повече разходи, отколкото е склонен да поеме. Пашата ужасно съжалявал, много бил нещастен и желаел дълъг живот на Несравнимия в името на Аллах.
С Хелън се спогледахме и ми се стори, че в очите и прочетох малко от собственото ми страхопочитание. Това ъгълче на историята беше истинско като плочите на пода под краката ни или дървения плот на масата под ръцете ни. Хората, на които се беше случило всичко това, съвсем като нас са живели, дишали, чувствали, мислили, а после са умрели — както щеше да стане и с нас. Отместих очи, неспособен да гледам пламъка на вълнението по силното й лице.
Тургут беше свил пергамента и отваряше следващия пакет, в който имаше още два свитъка.
— Това е писмо от влашкия паша, в което той обещава на султан Мехмед да му изпрати всички документи за Ордена на дракона, които успее да намери. А това е отчет за търговията по Дунава през 1461 година, недалеч от земите, където е властвал Орденът на дракона. Нали разбирате, границите в този район не са били точно определени — непрекъснато са се местели. Тук се изброяват коприни, подправки и коне, необходими на пашата, за да ги размени срещу вълна от овчарите в областта му.