Следващите два свитъка също съдържаха подобни отчети. После Тургут отвори един по-малък пакет, в който имаше плоска скица върху пергамент.
— Карта — обясни той.
Неволно се протегнах към куфарчето си, където лежаха рисунките и бележките на Роси, но Хелън поклати глава едва забележимо. Разбрах посланието й — още не познавахме Тургут достатъчно добре, за да му поверим всичките си тайни. Поне не засега, поправих се наум; в края на краищата, човекът очевидно беше споделил с нас всичко, което знаеше.
— Така и не успях да разбера какво означава тази карта, приятели — каза ни Тургут. В гласа му звънна съжаление и той поглади мустаците си замислено. Внимателно огледах пергамента и с потрес разпознах точното, макар и избледняло съответствие на първата карта, която Роси беше прерисувал с дългите полумесеци на планините и виещата се река на север от тях. — Не прилича на нито едно място, което познавам, а и няма как да, знаем — как се казваше — мащаба на картата, нали разбирате. — Той я остави настрана. — Ето ви и още една карта, която като че ли дава по-близък план на местността от първата карта.
Знаех, че е точно така — вече ги бях виждал, а възбудата ми растеше.
— Мисля, че това са планините в западната част на предната карта, нали? — той въздъхна. — Няма никакви други сведения, виждате, че почти няма надписи, освен няколко стиха от Корана и това странно мото — преди време внимателно го преведох — пише нещо като «Тук той намери приют в злото. Читателю, изрови го с думи».
Стреснато протегнах ръка да го спра, но Тургут изговори всичко много бързо и ме хвана неподготвен.
— Не! — изкрещях аз, но беше твърде късно и Тургут ме погледна изненадано. Хелън гледаше ту единия, ту другия, а господин Ерозан вдигна глава от работата си в другия край на стаята и също се втренчи в мен.
— Извинете — прошепнах аз, — но съм толкова впечатлен от тези документи. Те са така… интригуващи.
— О, радвам се, че ви е интересно — Тургут направо сияеше под сериозното си изражение. — Тези думи наистина звучат заклинателно. Направо те — нали разбирате? — жегват.
В този миг в стаята се чуха крачки. Огледах се нервно, почти готов да видя самия Дракула, както и да изглеждаше всъщност, но се появи само един дребничък човек с бяла шапчица и занемарена сива брада. Господин Ерозан отиде до вратата да го поздрави, а ние се върнахме към документите. Тургут извади от кутията още един пергамент.
— Това е последният документ тук — каза той. — Така и не успях да го разгадая. В каталога на библиотеката е посочен като библиография за Ордена на дракона.
Сърцето ми подскочи и видях как лицето на Хелън поруменя.
— Библиография?
— Да, приятелю — Тургут внимателно разгъна документа на масата. Изглеждаше много стар и твърде крехък, написан на гръцки с елегантен почерк. Горната част на пергамента беше неравна, сякаш някога е бил част от по-дълъг свитък, а долната част очевидно беше скъсана. По ръкописа нямаше никакви винетки, а само красиво изписани редове от думи. Въздъхнах. Никога не бях учил гръцки, но така или иначе подозирах, че щеше да ми е необходимо изключително майсторство, а не просто известни познания по езика, за да разбера подобен документ.
Тургут като че ли отгатна затруднението ми и извади бележник от куфарчето си.
— Помолих един от нашите византолози в университета да го преведе. Той познава задълбочено техния език и извори. Това е списък на литературни творби, макар че повечето от тях изобщо не се споменават другаде. — Той отвори бележника си и изглади с ръка една страница. Беше изписан с равни турски букви. Този път Хелън въздъхна. Тургут се плесна по челото. — О, хиляди извинения — каза той, — ето, сега ще ви го преведа, става ли? «Херодот, Отношението към военнопленниците. Фезей, За разума и мъченията. Ориген, Трактат върху първите принципи. Евтимий Стари, Съдбата на прокълнатите. Губент от Гент, Трактат върху естеството. Свети Тома Аквински, Сизиф.» Виждате ли колко странен подбор, а някои от тези книги са и доста редки. Моят приятел, византологът, ми каза например, че би било чудо, ако изобщо някъде се е запазил досега неизвестен екземпляр от този трактат на раннохристиянския философ Ориген — по-голямата част от трудовете на Ориген са били унищожени, защото го обвинили в ерес.